Игра на духове [bg]

Кухнята беше част от отворен дневен тракт. В единия край стояха масата и столовете, в другия - печката и шкафовете, а помежду им, няколко стъпала по-надолу, имаше диван и големи фотьойли, гледащи към градината, скрита от външни очи с плетове и вечнозелени дъбове. На едната стена беше закачен плоскоекранен телевизор, а на масичката под него имаше книги, вестници и списания заедно с празна чаша от кафе. Единият край на масичката беше затрупан с документи, а до стола с протрити възглавнички на седалката и гърба имаше чифт чехли. Беше разхвърляно, но уютно, и Паркър предположи, че Сансъм прекарва по-голямата част от времето си именно тук.

Стените бяха освежени с няколко плаката от шейсетте и седемдесетте години на Хендрикс, Нийл Йънг и „Ролинг Стоунс“. Изключение правеше голяма черно-бяла фотография в професионално направена рамка, на която се виждаха фигури, разхождащи се в парк през късна есен, съдейки по листата на земята. Имаше жени, деца и кучета, но не и мъже. Най-обикновена, макар и майсторски уловена сцена, с изключение на един детайл: всички лица бяха размити, така че не можеха да се видят чертите им. Всички хора, уловени от обектива, бяха сведени до призраци.

Сансъм, който правеше кафе с някаква луксозна италианска машина, забеляза, че гостът му гледа снимката, но не каза нищо.

- Кой я е правил? - попита Паркър.

Сансъм не отговори веднага, а продължи да се суети с чашите и зърната.

- Аз - каза той накрая.

- Много е добра.

Зловеща, помисли си наум Паркър, но наистина красива. Колкото повече я гледаше, толкова повече го привличаше. Имаше чувството, че може да се движи сред тези замръзнали фигури, да се вглежда в размитите им лица, докато...

Докато и той не стане един от тях.

- Помислих си, че ми трябва хоби - обясни Сансъм. - Отидох на курс, прочетох няколко книги. Не използвам цифров фотоапарат. По-щастлив съм, когато работя с филм. Имам си и тъмна стаичка в мазето.

- Това не е ли цифрово изображение? - изненада се Паркър предвид манипулацията на лицата.

- Не, направена е по старомодния начин. Трябваше само да се погрижа на лицата да има по-малко светлина, отколкото в останалата част на снимката. Не беше толкова трудно, но бяха нужни доста опити. Проба и грешка. Може да изглежда така, сякаш нарочно е направена, за да бъде поставена в рамка и закачена на стената, но всъщност не я виждат много хора. Рядко имам гости.

Въпросът, защо е избрал точно тази снимка, беше излишен. Тя казваше всичко, което някой трябваше да знае за този човек и болката му.

Двамата седнаха на кухненската маса и Паркър го попита за Еклънд.