Обречена на ранен гроб [bg]

Той се спря за малко. Пусна къдрицата, с която си играеше, и обхвана лицето ми с ръце. — Все пак ще дам най-доброто от себе си да те убедя в противното. Нямам никакви опасения относно това.

О не, помислих си. Пътник съм. Мисли за бунището. За миризмата. Подмятанията на Грегор. За всичко друго, освен за това, че сега той си сваля панталоните.

Имаше едно нещо, което гарантирано щеше да ми развали настроението.

— Защо ми изневери, Боунс?

Той спря. Копчето му беше разкопчано, но ципът беше вдигнат.

— Наистина ли вярваш, че съм бил неверен?

Издадох грубо сумтене.

— След като видях снимки, после чух докладът на Фабиан, признанията на Канел, и как сам го признаваш в нощта, когато Гери те измъкна от Ню Орлиънс, да, вярвам го.

Чувствах погледа му все едно пробиваше дупка в главата ми.

— Виждала си снимки, на които влизам в дома си с жени, но не си виждала какво става, след като вратата се затвори. Отидох в Ню Орлиънс преструвайки се, че празнувам ергенството си, надявайки се, че Грегор ще захапе стръвта. Той го направи. Дори ми изпрати Канел. Мислейки, че съм толкова тъп да не усетя миризмата му по нея. Беше лесно да пия кръвта й и да я убедя да докладва на Грегор, че съм беззащитен в своята поквара. По времето, когато Фабиан ме намери, някои от шпионите на Грегор бяха наоколо. Какво трябваше да му кажа?

Умът ми препускаше.

— Но аз те чух. Ти каза на Канел, че тя е избрала всички жени, които сте чукали заедно.

— И тя вярваше в това — отговори Боунс. — Оставях я да избере ново момиче всяка нощ и да я доведе в къщата ми. Тогава ги напивах до безпаметност и ги оставях да се събудят голи заедно. Беше проста заблуда. Знам как ти е изглеждало всичко, Котенце, но трябваше да ме оставиш да ти обясня нещата, вместо да тръгваш с Цепеш.

Емоциите ми се бореха с подозренията ми. Имам предвид, коя жена, след всичко, което бях видяла и чула, би повярвала, че всичко е било една сложна шарада, и нейният любовник и е изневерил само наужким?

— Но ти ме остави. — Не можах да скрия болката в гласа си. — Каза, че приключваш с мен.

Боунс въздъхна.

— Полудях, когато разбрах, че си отишла при Грегор. Не знаех дали си избрала да останеш с него по любов или си била принудена, а нито една от двете идеи не ме правеше благоразумен. Когато се върна, още не си бях възвърнал контрола. Една от причините да си тръгна бе, че ако не бях, щях да кажа повече неща, за които да съжалявам. Тогава отидох в Ню Орлиънс, за да разреша проблема с Грегор, възнамерявайки да оправя нещата с теб след това. — Но ти избърза отново, се подразбираше от тона му.

— Като те спасих?

Той ми хвърли гневен, поглед.

— Забрави ли, че мога да летя? Грегор знаеше това. Мари също. Тя искаше да унищожа Грегор, затова му беше казала, че има намерение да ме вкара в квартала, знаейки много добре, че Грегор ще осъзнае, че или трябва да дойде да ме вземе или ще отлетя на безопасно място. Но ти изпрати старият си тийм след мен, нещо, за което Грегор скоро е щял да бъде предупреден, независимо колко са били прикрити. Знаех, че ще ги убият, ако се съпротивлявам и дам време на Грегор да нахълта, затова ги оставих да ме отведат. Но това провали плана ми.