Кръвта на боговете [bg]

- Къде е мястото на префекта Лепид в това? - попита той с абсолютно спокоен глас.

- Двамата с Лепид говорим като един човек - каза Марк Ан­тоний, преди Лепид да успее да отговори. - Рим вече е виждал триумвират. Предлагам да си поделим властта с цел да разбием Освободителите на изток. Не мисля, че можеш да постигнеш това без моите легиони.

Октавиан се замисли. Предложението беше добро, стига да можеше да му се довери. Самият Цезар беше създал първия триумвират с Крас и Помпей. Едва ли беше нужно да се спо­менава колко зле бе завършил той за другите двама. Октавиан се вгледа внимателно в очите на Марк Антоний и видя напре­жението в тях. Бившият консул се правеше, че е със силни по­зиции, но нещо го тормозеше и Октавиан затърси подходящите думи, за да разбере какво е то.

- Триумвиратът трябва да бъде признат or Сената, за да е законен - каза той. - Мога да предложа най-малко това. Разпо­лагам с достатъчно клиенти, за да спечеля всяко гласуване.

Марк Антоний видимо се отпусна и Октавиан погледна по­край него към легионите на брега на реката.

- И в същото време ми се струва, че печеля много малко от това. Аз съм консул със Сенат, който не смее да ми се проти­вопостави. Разбира се, имам своите врагове, но мога да създам нови легиони.

Марк Антоний поклати глава.

- Имам сведения от Сирия и Гърция, според които не разпо­лагаш с толкова време, Цезар. Ако не действаш бързо, Брут и Касий ще станат твърде силни. А аз ти предлагам силата да ги разбием преди да се е стигнало дотам.

Октавиан пак се замисли. Консулите бяха с ограничени пъл­номощия, въпреки че привидно разполагаха с огромна власт. Временната диктатура, която предлагаше Марк Антоний, щеше да го постави над закона, да го направи недосегаем през жизне­новажните години, докато изгради свой флот и армия. Сети се обаче, че още не е открил слабостта, принудила Марк Антоний да преговаря с него. Мисълта го загложди. Октавиан погледна отново покрай седящите на масата към легионите на брега и разсеяно попита:

- Как плащаш на хората си?

За негова изненада Марк Антоний се изчерви и призна:

- Не им плащам. - Каза го така, сякаш вадеха думите с чен­гел от устата му. - Изплащането на заплатите на войниците под мое командване трябва да е част от съглашението.

Октавиан кривна глава. Петнайсет легиона правеха общо седемдесет и пет хиляди души, плюс около двайсет хиляди по­мощен персонал. Запита се колко ли време са карали без пари. Бедността беше сурова господарка и Марк Антоний се нуждае­ше от него или най-малкото от средствата в Рим и от завещани­ето на Цезар.

Октавиан се усмихна по-топло на двамата мъже срещу себе си.

- Мисля, че разбирам основните аргументи. Но що за глупак ще съм, ако приема да изляза срещу Касий и Брут и изгубя Га­лия, ако тя остане без войници?

Марк Антоний махна пренебрежително с ръка.