Оскар за смъртоносна роля [bg]

Валерий Петрович и Таня

В същото това време

Ходасевич седеше на леглото в самостоятелната стая на Таня в болницата. Таня по анцуг седеше до него. Държеше на коленете си отворен лаптоп. Но пастрокът й разказваше нещо и тя го слушаше:

— … След като напуснал органите през деветдесет и първа година, Николай Птушко-старши се захванал с бизнес. Помогнали му приятели от новото руско правителство. Мисля, че са били бивши агенти, които са се страхували, че иначе Колка ще издаде връзката им с Комитета, а в онези години това се смяташе за престъпление. Птушко веднага получил квоти за износ на нефт и дървесина. Съумял доста грамотно да се възползва от тях. За да може по-ефективно да изнася парите си навън, открил си офшорни сметки, създал банката бутик „Гренада“. И вече към края на деветдесет и трета личното му състояние се оценявало на няколко десетки милиона долара.

— Ох, Валера… — въздъхна Таня.

— Какво, Танюшка? — състрадателно се обърна към нея Валерий Петрович. Положението й на болна й позволяваше всякакви капризи.

— Мисля си, ти нали си по-умен от този Птушко?

Полковникът премълча.

— По-умен и по-хитър си — настойчиво повтори тя, — щом си го изиграл в историята с това момиче от ЦРУ? — Тя се опита да погледне пастрока си в очите.

— Надявам се, че съм по-умен — предпазливо, с тъжна усмивчица рече Ходасевич.

— Кажи тогава — защо ние с теб сме толкова бедни? — направо попита тя.

Полковникът разбра, че все пак тя го бе пощадила и смекчи формулировката, като каза „ние с тебе“, а не направо: „Защо ти си толкова беден?“.

— Аз не съм беден, просто не съм богат — без да се замисля нито за секунда, отвърна той.