Оскар за смъртоносна роля [bg]

— К’во искаш, бе клизмо? — процеди през зъби единият бандит. — Я да изчезваш!

— Незабавно напуснете болницата! — твърдо каза Кирил.

— А нещо друго не щеш ли? — озъби се първият и направи крачка напред. И веднага нанесе удар, целейки се в лицето на Кирил — първо с дясната, а после с лявата ръка.

Кирил не очакваше нападение — тук, в неговата болница, на негова територия. Обаче инстинктите на боксьор с двайсетгодишен стаж се задействаха преди съзнанието му. Автоматично избягна двойния удар. Юмруците на мутрата отидоха встрани, само вторият удар се плъзва косо по бузата му и пръстенът на бандита одраска лицето му. Кирил изпусна на пода кутията с бонбони и нанесе удар. Годините тренировки и тук си казаха думата без да участва съзнанието. Първият удар попадна между очите на бандита, а вторият — в слънчевия сплит. Противникът му веднага премина в състояние гроги. Очите му се размътиха, той отплува, и се превърна в чувал с картофи. „Елиминирах го!“ — пламна мигновена радост в мозъка на Кирил.

Но оставаше вторият. Той издаде кратък зверски рев и измъкна отнякъде нож. Това бе истински войнишки нож — дълъг, с широко острие и изтънен връх. Да се справиш с такъв е трудно, та ако ще да си Майк Тайсън. И тогава Кирил закрещя. Крещеше с пълен глас на цялото отделение.

— Дежурен! Охрана! Тук има въоръжено нападение!

Вторият бандит направи по инерция две крачки към Кирил, но на лицето му се е бе изписало объркване. Докторът отстъпи. Напипа стоящата до стената количка за лекарства и я блъсна в краката на бандита. Количката падна с див грохот. С крайчеца на очите си Кирил видя как от двете стаи, оставащи до края на коридора, се показват лицата на болните. Едно от тях е на Таня — изумено, уплашено. Отзад се чу трополене на крака и пронизителен женски вик, преминаващ в крясък:

— Какво става тук?!

Кирил зае бойна стойка, готов да се срази с бандита, но онзи вече беше стреснат. Скри ножа в якето си. Хвана ортака си, който се бе свлякъл в безсъзнание до стената и го извлече със себе си.

До тях бе пожарното стълбище и те се насочиха натам. Вратата хлопна. Чу се тропот надолу.

Към Кирил се спусна Антоновна — възрастна дежурна лекарка. Вгледа се в лицето му и каза загрижено:

— Кирюшенка, как си?

— Нормално — едва успя да каже Кирил.

Той дишаше тежко — на трийсет и девет години подобни упражнения не са шега работа.

А от другата му страна от стаята си, вече се бе приближила Таня. Усмихваше му се. Каза:

— Така си и мислех, че рано или късно ще се появиш. Вярно, че не очаквах да е с такъв грохот.