Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— Е? — гордо попита полковникът. Вярно, че гордостта бе смекчена от известна доза самоирония. — Успял ли съм да изровя повече информация чрез моите източници, отколкото има в твоя Интернет, а?
— Твоите източници копаят по-дълбоко — с въздишка призна Таня. — При мен за Птушко има само официални данни. Сиреч — лустросани картинки.
— Казвай! — кимна Ходасевич.
Таня погледна екрана на лаптопа си.
— Състоянието на приятеля ти, Птушко-старши, се оценява примерно на петдесет милиона долара. Значителна част от тях — в акции на дециметровия канал УТВ — „Уникална телевизия“. Не е олигарх, естествено, но е магнат. Богат човек. Притежава не само канал УТВ, но и продуцентската компания „УТВ-филм“. Тя прави телевизионни сериали и игрални филми. Миналата година там са снимани петнайсет сериала и три пълнометражни игрални филма. Един от тях даже е спечелил наградата ФИПРЕССИ в Кан. Освен това, Птушко-старши има и Медия холдинг — четири вестника, списание, две УКВ-радиостанции, интернет сайт за новини. И дребни неща като банка бутик, неголяма мрежа от бутици средна ръка, туристическа фирма и — внимание! — частна охранителна фирма, която се казва „Стомана-две“.
— В която се води на служба твоят Макс! — отбеляза Ходасевич. — Помня.
— Ти винаги помниш всичко… — с досада възкликна Таня.
— Не, далеч невинаги… — сериозно поклати глава той. — Продължавай.
— Какво още? Птушко-старши живее в еднофамилна къща. Купил я е неотдавна на цена от около пет милиона евро. През града се движи с бронирано волво и с джип с охрана. Прави се на светска персона. Обожава светските събирания. В последно време ходи на тях с новата си приятелка. Журналистка на около трийсет, някоя си Анжела Манукян…
— Как-как? — прекъсна я Ходасевич.
— Манукян. Защо?
— Нищо.
— Не, Валерочка, ти знаеш нещо за нея. Казвай.
Валерий Петрович се намръщи и неохотно каза:
— Жена на име Анжела Манукян е предала в редакцията на „Куриер“ документа, откраднат от твоя сейф.
— Интерееесно… — проточи Таня. — Откъде знаеш?
— От свои източници.
— Ндааа, наистина всички пътища водят към семейство Птушко…
— Давай нататък, продължавай. Какво още казва твоят Интернет?
— На светските купони Птушко-старши и Манукян винаги се появяват заедно, обаче тя живее отделно от него.
— Къде ходят?
— В скъпи клубове. „Циркус“, „Мост“, „Целина“, „Ла Луна“ и тъй нататък.
— А какво има за младия Птушко?
— Прекрасно изтупан баровец… — презрително изкриви устни Таня. — И даже историята с половината милион долара изглежда не му е попречила много. Не зная как се е откачил — с помощта на татенцето или без него. Сигурно просто е върнал на депутата парите и край. Сега всичко е тип-топ. Кара мерцедес. Не е женен. Има си своя къща, до тази на баща му, само че по-малка. Но Птушко-младши не живее като баща си извън града. Предпочита апартамента в Москва, на „Сретенка“. Работи в компанията на баща си — директор на програмите на УТВ. Говори се, че старият Птушко го готви за своето място.
— На колко години е сега младият?
Валерий Петрович бе извадил една цигара, мачкаше я в ръцете си, помирисваше я… Пушеше му се.
— Двайсет и пет.
— Прекрасна възраст — усмихна се Ходасевич. Отново помириса цигарата и каза замислено: — Възниква един въпрос. По-точно — два. Първият — защо са те набелязали теб? Да не би да нямат други врагове и друга работа? И още — защо са се захванали с теб именно сега?
Кирил Евгениевич я беше забелязал през прозореца на своя кабинет. Сърцето му развълнувано подскочи. Нима е Танюшка?… Всъщност, Кирил беше сигурен, че повече никога няма да я види — след онзи разговор, когато Таня избяга, едва ли не обляна в сълзи. Как се ядосваше на себе си после!
Защо се бе заял с нея за тази бременност?! Нима е толкова трудно да запомни, че темите, които в лекарска среда са нормални, в обществото не е прието да се обсъждат!
Таня, разбира се, виждаше в негово лице мъж (и както Кирил се надяваше — симпатичен мъж), а той, глупакът, й устрои цял разпит: „Кога беше последният цикъл? Водиш ли си медицински календар?“. Естествено, че тя се разстрои, смути се… Трябваше ли той да сглупи така?!