Оскар за смъртоносна роля [bg]

Валерий Петрович разказа тази история на Таня със значителни съкращения. Той не каза нито кое е мястото, нито годината, нито имената на главните персонажи. Освен на Николай Птушко. Много неща не спомена той — Париж, Версай, мансардата на площад „Шатле“, резидентът Потапов… Получи се нещо като басня от шпионския живот, нещо като приказка от рода на: „В някое си царство, в някое си господарство…“.

— Този младеж също ли се е казвал Николай Птушко? — ококори се Татяна.

— Боя се, че именно така се казва — кимна полковникът.

— Той е имал син тогава, нали?

— Да — намръщи се Валерий Петрович. — По онова време — съвсем малък. Някъде на седем-осем години. И се казваше Коленка. Николай Николаевич Птушко.

— Мислиш, че синът на приятеля ти е посредникът на моя клиент? Онзи същият, с половината милион?

— Всичко се случва на този свят… — неопределено изрече Ходасевич, като гледаше настрани.

— А ти знаеш ли какво се е случило с твоя Птушко-старши после? След онази ваша среща в чужбина?

Таня цялата изгаряше от любопитство.

Внимателно подбирайки думите си, Валерий Петрович каза:

— Нищо кой знае колко страшно не му се случи след това. Времето вече бе перестроечно, мекушаво… След онова издънване, Птушко го отзоваха в Москва. Понижиха го в звание — беше майор, стана капитан. Друснаха му едно „строго мъмрене“ по партийна линия. Не го пускаха никъде в чужбина. И го преместиха в пето управление — да се бори с дисидентите.

— И той на тебе не ти е простил, нали?

— Понякога се срещахме — намръщи се Ходасевич — в коридорите на Центъра. Той по принцип не ме поздравяваше. А когато преди десет години случайно се сблъскахме на улицата, мина на другия тротоар.

— Значи, не ти е простил! — констатира Таня. — А с какво се занимава сега, знаеш ли?

— Разправяха ми, че когато се разпадна Съветският съюз, той напуснал органите. С какво е почнал да се занимава — не зная. Както разбираш, не съм го виждал. И нищо, до днешния ден, не знаех за него и семейството му. Пък и дали този твой клиент е син на моя Птушко? — скептично (отчасти, за да провокира Таня с този свой скепсис) промълви Ходасевич.