Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е софистика. Ти ми кажи — защо?
— Мисля, че защото парите не са за мен първостепенно значимо нещо.
— А какво тогава е? — веднага попита Таня.
— Семейството — веднага отби удара Валерий Петрович. — Ти. И колкото и странно да е, твоята майка, Юлия Николаевна.
— Семейството и толкова? — присви очи Таня. — И повече нищо в този живот не ти трябва?
Разговорът им започна да напомня пинг-понг — въпрос-отговор, въпрос-отговор. При това, като че ли Таня дълго бе обмисляла формулировките и сега сякаш ги изстрелваше готови. Ходасевич отговаряше импровизирано, но също моментално, практически без да се замисля. Създаваше се впечатление, че той много е размишлявал над тези въпроси, които му задаваше Таня, и сега излагаше възгледите си точно и ясно.
„Интересно ми е само — помисли си тя, — доколко е искрен в отговорите си? Какво се крие зад тях — твърда жизнена позиция ли? Или оправданието на неудачника?“.
— Освен семейството ми трябва и още нещо — намръщи се полковникът. — Покрив над главата. Вкусна храна. Хубави книги. Интересно видео. Всичко това го имам.
— И никога не ти се е поискало да бъдеш истински богат?
— Точно вчера се питах за това… — усмихна се Ходасевич.
— И какво си отговори?
— Зададох си нов въпрос — а каква цена съм готов да платя?
— Е и?…
— Знаеш ли, Танюшка, може би прекалено дълго съм влачил пагоните, но сега аз много ценя независимостта. От всички — от властите, от партньорите по бизнес, от гангстерите. От всички, освен от моето семейство.
— Колкото повече пари има човек, толкова повече независимост има.
— Мислиш ли? Според мен е точно обратното. И съдбата на моя бивш приятел Колка Птушко е най-доброто доказателство за това.
— Защо?
— Ами, слушай. Още през деветдесет и четвърта година конкурентите започнали да го притискат да напусне бизнеса. Явно той не е послушал предупреждението „да си върви с добро“, защото в началото на деветдесет и пета срещу него било организирано покушение. Взривили неговия „Мерцедес 600“. Тогава загинал не само бодигардът му, но и жена му Алла… — Валера въздъхна. — Струва ми се, че той я обичаше.
— Като й изневерява със сътрудничка на ЦРУ… — усмихна се Таня, която временно не вярваше в никакви любови. — Ами синът му?
— По това време той учел в Англия. И Птушко-старши след покушението зарязал бизнеса си и също заминал в чужбина.
— Но после се е върнал…
— Да. Отново се появил в Москва през деветдесет и шеста. Птушко, както и други магнати, давал пари за предизборната кампания на Елцин. Заради това, след като Елцин бил избран, на него му дали голям залък — собствен телевизионен канал. Не в метровия обхват, не централен, а дециметров. Но въпреки това, било царски подарък. И Птушко отново се издигнал…
— По-нататък за живота му прочетох в Интернет — прекъсна го Таня.
— Боя се — въздъхна Ходасевич, — че в Интернет не е казано най-важното — че е отмъстил на онези свои конкуренти, които взривили жена му. В началото на деветдесет и седма наемни убийци застреляли шефа на компания „Рус Ойл“, и същото лято била взривена колата с генералния директор на фирма „Трансекспортлес“. Както винаги, нито изпълнителите, нито поръчителите на убийствата не били разкрити. Но моите източници твърдят, че и зад двете престъпления стои Птушко. Така че той се оказва отмъстителен, този мой бивш приятел.
— А това, че е свързан с взрива доказано ли е?
— Естествено, че не. Птушко много пъти е бил викан за разпит в Генералната прокуратура — но уви…
В същото това време младият и възрастният продължаваха разговора си в луксозния кабинет на масичката за гости. Секретарката донесе на стария билков чай, а на младия — турско кафе. Тихо излезе.
— Ти, татенце — фамилиарно произнесе младият, като кръстоса крак връз крак, — май отдавна не си се качвал на ринга?
— Не съм — остро гледайки младия, каза другият. — И какво?
— Ами това, че ако не си победил противника си в първия рунд, той непременно ще ти нанесе ответен удар.
Възрастният уязвен каза:
— Николай, викнал съм те за съвет, а не за поучения.
— Това е едно и също.
— Стига, Колка! Казвай какво да правим?
— Как какво? — с престорено недоумение каза младият и направи пауза, през която на един дъх изпи кафето си. Сложи чашата върху чинийката, после я обърна с дъното нагоре. Натисна я с длан, за да се стече по-бързо. — Трябва да ги довършим. Първо нея, после него.