Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Иронические детективы » Оскар за смъртоносна роля [bg]
Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Оскар за смъртоносна роля [bg]

Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:

Съвсем доскоро животът беше прекрасен и изведнъж — такъв обрат! Отначало от сейфа на Татяна Садовникова изчезва извънредно секретен документ — психологически портрет на клиент на тяхната агенция, депутат в Държавната дума. След това под колата й се хвърля наркоман. На следващата сутрин взривяват новия й автомобил. Малко по-късно се обажда рекетьор и иска откуп за откраднатия документ. Нейният любим втори баща, полковник Ходасевич, към когото тя се обръща за помощ, смята, че срещу Таня се е изправил умен и жесток враг. Документът междувременно се появява в печата и Таня е уволнена. Прощавай, кариера в рекламния бранш. Ходасевич разбира, че трябва да се бърза. Разузнаваческият нюх му подсказва — врагът е опитен и коварен. Но кого е настъпила по опашката неговата доведена дъщеря? Да открие и обезвреди противника е нелека задача. Дори самият Ходасевич се оказва потърпевш — в неговия дом и в жилището на Таня са намерени скрити камери за наблюдение…
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 120
Перейти на страницу:

— Това е софистика. Ти ми кажи — защо?

— Мисля, че защото парите не са за мен първостепенно значимо нещо.

— А какво тогава е? — веднага попита Таня.

— Семейството — веднага отби удара Валерий Петрович. — Ти. И колкото и странно да е, твоята майка, Юлия Николаевна.

— Семейството и толкова? — присви очи Таня. — И повече нищо в този живот не ти трябва?

Разговорът им започна да напомня пинг-понг — въпрос-отговор, въпрос-отговор. При това, като че ли Таня дълго бе обмисляла формулировките и сега сякаш ги изстрелваше готови. Ходасевич отговаряше импровизирано, но също моментално, практически без да се замисля. Създаваше се впечатление, че той много е размишлявал над тези въпроси, които му задаваше Таня, и сега излагаше възгледите си точно и ясно.

„Интересно ми е само — помисли си тя, — доколко е искрен в отговорите си? Какво се крие зад тях — твърда жизнена позиция ли? Или оправданието на неудачника?“.

— Освен семейството ми трябва и още нещо — намръщи се полковникът. — Покрив над главата. Вкусна храна. Хубави книги. Интересно видео. Всичко това го имам.

— И никога не ти се е поискало да бъдеш истински богат?

— Точно вчера се питах за това… — усмихна се Ходасевич.

— И какво си отговори?

— Зададох си нов въпрос — а каква цена съм готов да платя?

— Е и?…

— Знаеш ли, Танюшка, може би прекалено дълго съм влачил пагоните, но сега аз много ценя независимостта. От всички — от властите, от партньорите по бизнес, от гангстерите. От всички, освен от моето семейство.

— Колкото повече пари има човек, толкова повече независимост има.

— Мислиш ли? Според мен е точно обратното. И съдбата на моя бивш приятел Колка Птушко е най-доброто доказателство за това.

— Защо?

— Ами, слушай. Още през деветдесет и четвърта година конкурентите започнали да го притискат да напусне бизнеса. Явно той не е послушал предупреждението „да си върви с добро“, защото в началото на деветдесет и пета срещу него било организирано покушение. Взривили неговия „Мерцедес 600“. Тогава загинал не само бодигардът му, но и жена му Алла… — Валера въздъхна. — Струва ми се, че той я обичаше.

— Като й изневерява със сътрудничка на ЦРУ… — усмихна се Таня, която временно не вярваше в никакви любови. — Ами синът му?

— По това време той учел в Англия. И Птушко-старши след покушението зарязал бизнеса си и също заминал в чужбина.

— Но после се е върнал…

— Да. Отново се появил в Москва през деветдесет и шеста. Птушко, както и други магнати, давал пари за предизборната кампания на Елцин. Заради това, след като Елцин бил избран, на него му дали голям залък — собствен телевизионен канал. Не в метровия обхват, не централен, а дециметров. Но въпреки това, било царски подарък. И Птушко отново се издигнал…

— По-нататък за живота му прочетох в Интернет — прекъсна го Таня.

— Боя се — въздъхна Ходасевич, — че в Интернет не е казано най-важното — че е отмъстил на онези свои конкуренти, които взривили жена му. В началото на деветдесет и седма наемни убийци застреляли шефа на компания „Рус Ойл“, и същото лято била взривена колата с генералния директор на фирма „Трансекспортлес“. Както винаги, нито изпълнителите, нито поръчителите на убийствата не били разкрити. Но моите източници твърдят, че и зад двете престъпления стои Птушко. Така че той се оказва отмъстителен, този мой бивш приятел.

— А това, че е свързан с взрива доказано ли е?

— Естествено, че не. Птушко много пъти е бил викан за разпит в Генералната прокуратура — но уви…

* * *

В същото това време младият и възрастният продължаваха разговора си в луксозния кабинет на масичката за гости. Секретарката донесе на стария билков чай, а на младия — турско кафе. Тихо излезе.

— Ти, татенце — фамилиарно произнесе младият, като кръстоса крак връз крак, — май отдавна не си се качвал на ринга?

— Не съм — остро гледайки младия, каза другият. — И какво?

— Ами това, че ако не си победил противника си в първия рунд, той непременно ще ти нанесе ответен удар.

Възрастният уязвен каза:

— Николай, викнал съм те за съвет, а не за поучения.

— Това е едно и също.

— Стига, Колка! Казвай какво да правим?

— Как какво? — с престорено недоумение каза младият и направи пауза, през която на един дъх изпи кафето си. Сложи чашата върху чинийката, после я обърна с дъното нагоре. Натисна я с длан, за да се стече по-бързо. — Трябва да ги довършим. Първо нея, после него.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)