Оскар за смъртоносна роля [bg]

Същата нощ

Ходасевич и лейтенантът — „чистач“ не биха били сътрудници на Комитета, ако не можеха да проникнат нощем в обикновена районна московска болница. От маскировъчните средства им потрябваха единствено две бели престилки и два стетоскопа. С важно и непроницаемо изражение на лицата (в джобовете на престилките — писалки, на шиите — слушалки) полковникът и лейтенантът се качиха на петия етаж и без да бързат тръгнаха по дългия пуст коридор към самостоятелната петстотин и първа стая, където лежеше Татяна. Лейтенантът носеше в ръка куфарчето с инструментите си.

Във въздуха царяха неунищожимите миризми на болница — хлор, лекарства, варено с вода пюре. На мястото на дежурната сестра светеше настолна лампа, обаче нямаше никого.

Валерий Петрович спря „чистача“ на входа на Танината стая.

— Можеш ли от тук да разбереш дали камерата е включена? — прошепна той. И добави: — Естествено, ако изобщо има камера…

Лейтенантът мълчаливо кимна. Извади от куфарчето си апаратурата. Ходасевич се оглеждаше дали няма да се появи някой в нощния коридор.

Щом „чистачът“ махна калъфа на уреда, видя, че стрелката на индикатора за напрежение помръдна.

— Има камера — полугласно рече той. — И тя работи.

— Можеш ли да засечеш приемателя? — полушепнешком попита полковникът.

Лейтенантът уверено кимна. После мълчаливо връчи на Ходасевич куфарчето си, а сам не откъсваше поглед от екранчето на детектора пеленгатор. Те бързо тръгнаха по коридора обратно към стълбището. Ходасевич попита:

— Ще ме заведеш ли при приемателя?

Той малко се бе задъхал от бързото ходене.

— А аз какво правя!… — малко нагло рече лейтенантът.

По пътя Валерий Петрович помисли как може да се постъпи в създалата се ситуация — ако играят по правилата (или поне по подобие на правилата).

Може да се повреди камерата в стаята на Таня. След това да се съобщи на немногобройните приятели, останали в Кантората, за създалата се ситуация. Да се възползва от помощта им и да организират засада в стаята на Таня. И когато се появи някой, за да оправи повредената камера, да се задържи този човек. А после, ако успеят, да го накарат да говори. И тогава ще разберат кой е поръчителят.

Всичко това беше умно, правилно и вероятно би се оказало резултатно, но би глътнало много сили и време. И би обезпокоило нещастната Танюшка. Ходасевич не искаше нито да губи време, нито да травмира болната Таня. Затова той позволи на събитията да се развиват по реда си, тоест бързо.

Заедно с „чистача“ те изтичаха надолу по стълбите. Неспрени от никого, излязоха в двора на клиниката. През цялото това време лейтенантът не откъсваше поглед от пеленгатора. На улицата той за миг се спря, а после уверено посочи с пръст в тъмнината: „Там!“.