![Оскар за смъртоносна роля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/3/oskar-za-smrtonosna-rolya-bg-download.jpg)
Оскар за смъртоносна роля [bg]
- Автор: Литвиновы Анна и Сергей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Дамян Яков
- ISBN: 978-954-527-389-6
- Переводчик: Антоанета Бежанска
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Оскар за смъртоносна роля [bg]». Краткое содержание книги:
— А, това още в Москва го чух… — снизходително каза слабият.
— Тогава този сигурно не си го чул! — елегантният бабаит погледна косо слабия. — Получил един фермер своя земя. Работата кипи. Ей го, още сутринта е издоил кравата, нахранил е свинете, разкопал е около ябълките, изтребил е колорадския бръмбар… Стои на вратата, бърше си потта и си мисли — какво още не е свършил? Изведнъж се сепва: „Ау, ами жената още не съм изчукал!“.
Слабият, който внимателно слушаше вица, се разсмя. И веднага, по руска традиция, подхвана:
— Но ти, Валера, сигурно не си чул един друг виц, той е местно производство. Събуждат се двама съпрузи след бурен купон. Главите ги цепят. Той казва: „Скъпа, тебе ли чуках вчера в библиотеката?“ — „Зависи в колко часа, скъпи.“
Валерий Петрович се разсмя, а след това дружелюбно ръгна другия в ребрата:
— Е, как живееш тук, в развратния Париж? Без жена си?
— Ох, лошо, Валера! Като при Маяковски: „Уморена е дясната, работим с лявата. Леви! Леви!“.
… Така те пътуваха до самия Версай, разреждайки с вицове, приказки и клюки сериозния разговор за вътрешното и външното политическо положение в Русия и франция. В същия дух продължиха да разговарят и после — в кралския дворец, разглеждайки парка с идеално подстригани храсти и тревни площи. Те добре се познаваха и разбираха един друг — другари и приятели с осемнайсетгодишен стаж, които сега съдбата веднъж годишно събираше ту в коридорите на Центъра, ту при задгранична командировка…
После отидоха в най-далечната част на парка, която изглеждаше като гора. Но и тук тревата беше грижливо подстригана, и нито пръчица или хартийка не се въргаляше край дърветата. Наоколо нямаше жива душа. И тук едрият изведнъж неочаквано попита приятеля си:
— Е, и как прекара вчера времето си?
Слабият направо се стресна от неочаквания въпрос:
— За какво говориш, Валера?
— За Жюли.
Вторият се препъна. Увисна пауза.
— За каква Жюли?!
— Не се преструвай — уморено каза Ходасевич (тогава все още не полковник, а само майор). — Недей, Никола. Ние знаем всичко.
— Не разбирам за какво става дума.
Ходасевич въздъхна, намуси се.
— Поне пред мен не се преструвай!
— Аз наистина не разбирам!…
— Искаш ли да чуеш какво конкретно ни е известно? Добре — Валерий Петрович сви рамене. — Ти си имаш любовница. Познаваш я като Жюли Прево, на двайсет и осем години, разведена. Представила ти се е като редактор в издателство „Гайимар“. Срещате се вече три месеца. Тя има „Пежо-205“. Живее на площад „Шатле“, в мансарда на шестия етаж, а ти поне три пъти си ходил при нея вкъщи.
Слабият спря, стиснал зъби.
— Мамка му! — изруга той. — Мамка му! И мамка му!
— Ех, Колка! — състрадателно рече Ходасевич. — Защо не си доложил, а?
— Подиграваш ли ми се, Валера?! Та аз съм женен.
— Точно затова, Коленка.
— Стига, Валера! Що за лицемерие! Ти не си партийно бюро! Аз почти половин година вече вися тук! Сам-самичък, като кукувица!
— Нали знаеш инструкциите? Трябваше да доложиш — при това веднага, на минутата! А още по-добре в първия момент, когато ти е станал при вида й!
Слабият се намръщи, все едно ядеше лимон.
— Престани и ти, Валера! Нали си го познаваш Потапов. Още същия ден, когато му доложех, щеше да ме изпрати обратно в Москва. Още с първия самолет на „Аерофлот“!
— Ами, хубаво. Да беше те изпратил. Тогава нямаше да го има този разговор между нас!
— Е, Валерка! Не ставай лицемерен! Какво страшно има в това един мъж да се поразсее през командировката си?!
— Искаш ли моето мнение? Личното ми мнение?
— Е?
— Нищо! Абсолютно нищо страшно!
— Ето, виждаш ли!…
— Почакай! Не съм свършил! Нищо страшно нямаше да има, ако твоята Жюли не беше доказан сътрудник на ЦРУ!
— Каквооо?!
— Каквото чу…
— О, боже!!!
— Да, Никола…
— Не може да бъде!
— Може, Никола, може! Така че, съдейки по всичко, американците готвят операция!
— Каква операция?
— Не се преструвай! Твоята вербовка! Класически случай: женен разузнавач, работещ под прикритие на дипломат, оплетен с жена!…
— О, боже!
— Но те няма да те хванат…
— Защо?
— Защото вчера в мансардата на площад „Шатле“ ти видя своята Жюли за последен път! Мога да ти го кажа официално — утре летиш за родината! Заседанието на партийното бюро по твоя въпрос ще се проведе там! И се моли на Бога всичко за теб да завърши щастливо!