Плясъкът на крилете му [bg]

Още преди да позвънят на входната врата, им отвори Бешет, главният слуга — доста необичайно.

— Имате посетители, сър — каза той и посочи към гостната.

— Кой?

— Отказаха да си съобщят имената, сър, и при нормални обстоятелства щях да откажа да ги пусна. Но ги познах и си помислих… — Той остави изречението да заглъхне многозначително.

— Е, и кои са?

— Херцогинята на Мемфис, сър, и, струва ми се — жената на Ханзейския посланик.

— Аз ще си лягам — обяви Клайст, все едно нищо не е чул.

— Познай защо е довела Рива — каза Хенри Мъглата. — Искаш ли да дойда с теб?

— Да. Арбел си мисли, че ще съм сам. Ти влез пръв и се дръж студено с тях. Аз ще дойда след мъничко. Остави вратата отворена.

Хенри Мъглата едва не почука — но се спря и за компенсация отвори вратата малко прекалено енергично. Арбел и Рива станаха, леко стреснати, и той забеляза разочарованието на лицето на Арбел. Едно на нула за Кейл.

— Късно е за посещения, дами. Какво искате?

— Може би добри обноски — отвърна Рива. Но Хенри Мъглата не можеше да бъде наддуман толкова лесно.

— Значи е светска визита? Изненадан съм, защото досега имахте предостатъчно време да ни посетите. Явно съм грешал — мислех, че искате нещо. Извинявам се.

— Не се дръж така, Хенри. Под нивото ти е.

— Така е.

— Не. Ти си изключително добър човек. — Този път заговори Арбел, но тихичко — съвсем не като гордите Матераци.

— Вече не съм. Имах време да обмисля нещата, докато чаках да ме убият — имам предвид, заради добротата. Ти, Рива, си добър човек, но щеше да ме оставиш да умра в мазето на Кити Заека. Кейл, от друга страна, не е добър човек, само че не би го направил. Тоест, не би ме оставил да умра. Така че, бях дотук с добротата. Какво искате?