Плясъкът на крилете му [bg]

— Да живееш означава да страдаш, да оцелееш означава да намериш някакъв смисъл в страданието.

После дойде редът на Кейл. Това, което прочете той, сякаш потвърждаваше, че ИдрисПюк самодоволно им се надсмива.

— Който се бие с чудовища, е по-добре да разбере, че това не го прави чудовище. Ако се взираш достатъчно дълго в бездната, и тя ще започне да се взира в теб.

Последва тишина.

— А ти? — попита Кейл. Сърцето на ИдрисПюк се сви съвсем мъничко — след като беше чул другите, знаеше коя е единствената останала сентенция. Счупи курабийката и прочете на глас:

— Ако съществуват хора, чиято смешна страна никога не е била виждана, то е защото не са я търсили както трябва.

— Право в целта — възкликна Кадбъри, но все още искаше да си върне за онова, което смяташе за критика на курабийката с думи. — Та така, ИдрисПюк, значи злочестият Матераци ти е роднина, а? — От този ден насетне Кадбъри винаги го наричаше подигравателно „злочестият Кон Матераци“.

— В известен смисъл — наполовина праплеменник, предполагам. Аз лично не го понасях. Макар че, ако бъдем честни, се справяше доста добре.

— Е, обясни ми защо Випонд не гори от желание за мъст — каза Кадбъри. — Мислех, че Матераците са луди на тема роднини.

— Брат ми просто разбира невъзможното положение, в което се е озовал Кейл. Той явно харесва Кон и положи големи усилия да го подкрепи — без да получи особена благодарност, трябва да отбележим, макар че за това си имаше други причини. Но Випонд не е нито глупак, нито двуличник, нито пък му липсва привързаност. По очевидни причини не бива да виждат, че има нещо общо с Кейл, но той отлично съзнава, че Кон е мъртъв, откакто строят се разкъса при Бекс. Това, което го озадачава, е, че Томас — той погледна втренчено Кейл — си създаде толкова главоболия, за да даде показания, които нито го заклеймяват, нито помагат да бъде спасен, с което раздразни и двете страни без видима полза.

Всички очи се обърнаха към Кейл.

— Беше грешка. Ясно ли е? Знаех, че не мога да помогна с нищо на Кон, като кажа истината, и че ако подкрепям чинно обвинението, ще ми дадат онова, от което имам нужда… от което всички имат нужда. Само че когато се стигна дотам, просто изгубих равновесие за момент. Получих безполезен пристъп на искреност — признавам.

— Защо да е бил безполезен? — попита Артемизия.

— Защото казването на истината няма да донесе нищо хубаво. Едно-единствено нещо стои между всички нас и много кръв и писъци — и това е Новата армия. Няма нищо сложно.

— Тогава защо не даде показания срещу него?

— Защото се оказа, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, ясно ли е?

— Нека справедливостта да тържествува — пък ако ще и небесата да се срутят. — ИдрисПюк се надсмиваше лекичко над идеализма на Артемизия, но в момента Кейл беше в докачливо настроение и го прие като някаква критика.

— Наври си го обратно в курабийката, дядо!

Вечерята се разпадна като някой от афоризмите на ИдрисПюк и всички си тръгнаха в лошо настроение. Вечерният въздух навън беше тежък и по-скоро топъл, отколкото хладък, леко неприятен, сякаш напоен с мъртвите души на синовете и съпрузите на Испански Лийдс, събрали се, за да присъстват на екзекуцията на Кон Матераци след два дни. Кейл, Хенри Мъглата и Клайст, чието растящо нещастие караше другите двама да се чувстват още по-зле, се върнаха в изисканата си градска къща. Все още се плашеха малко, че живеят там, сякаш чакаха някоя важна клечка да дойде и да ги прогони, задето се простират над положението си. Вече бяха свикнали с чуждите слуги, но не и със своите собствени. Не че имаха против някой да им готви и да им чисти. По-скоро, способността на слугите да се промъкват до тях в неочаквани моменти им напомняше за липсата на уединение в Светилището, с неговия кошмар от врати и наказанията, ако те хванат сам. Слугите сякаш си мислеха, че могат да се появяват просто ей така, като Изкупители. Приеха го зле, когато Кейл настоя да чукат, преди да влязат — нещо, което за тях бе доказателство за низшия му произход. Той се стараеше да им благодари, когато направят нещо за него — навик, който също го разкриваше като човек от простолюдието. Подобаващият начин някой работодател да се отнася към тях беше да се държи, все едно не съществуват.