![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Той направи всичко, което е по силите на някой командир при дадените обстоятелства. Макар че би могъл да разгледа и други варианти на действие.
— Варианти, които биха били по-ефективни — това ли имате предвид?
— По-ефективни?
— Да — казвате, че би могъл да избере друг начин на действие и така да спечели битката.
Пауза.
— Ъъъ… Да.
— Господин Кейл — прекъсна го съдия Попъм. — Тук стигаме до същината на въпроса. Твърдите ли, че ако обвиняемият беше действал различно, би могло да се избегне поражението и да се постигне победа?
— Определено мога да кажа това — заяви с облекчение Кейл. — Да. Ако беше действал по различен начин, битката би могла да бъде спечелена.
— Искам… — Това, което искаше Кок, бе да получи от Кейл недвусмислено потвърждение, както се бяха договорили, че Кон е загубил битката умишлено. Попъм осъзна, че по някаква причина създанието на свидетелското място е размислило и с опитите си да изтръгне от него потвърждение за вината на Кон Кок прави така, че нещата да изглеждат зле. Имаше предостатъчно други, които да заявят, че Кон е загубил умишлено и че лично е подпалил моста. Но този кон тук не искаше да тича.
— Мисля, че разпитвахме достатъчно свидетеля.
— Още един въпрос — настоя Кок и мускулите на слепоочията му затрепкаха отново. После, преди да са му отказали разрешение, попита: — Видяхте ли Кон Матераци да пали моста над река Гар?
— Не. Бях далеч оттам.
22.
На брега на река Емпревю един от най-големите дъбове беше паднал във водата, с корени, подкопани от течението, създадено от камъните, които няколко месеца по-рано бяха паднали от моста горе. Като прецени, че дървото застрашава корабоплаването, местният кмет заповяда клоните му да бъдат окастрени колкото може по-навътре, за да бъде изтеглено и положено наравно с брега. Имаха късмет, че след окастрянето на клоните над водата, прилив на вода от дъжд в планините избута и преобърна дървото, така че и другата му страна да може да бъде окастрена. За нещастие, тъкмо преди да свършат, втора вълна го изтръгна от мястото му и понесе големия дънер надолу по реката към Мисисипи, където вече щеше да е проблем на някой друг.
Същата нощ, след процеса, ИдрисПюк приготвяше вечеря в мрачна атмосфера. Гостите бяха Кейл, Артемизия, Хенри Мъглата, Клайст и Кадбъри.
— Випонд сърди ли ми се? — попита Кейл.
— Можеш ли да го виниш? — каза Кадбъри. — Кон май му е праплеменник, или нещо такова. — Той погледна насмешливо ИдрисПюк. — Даже и на теб ти е роднина, нали? Какъв ти се пада?
ИдрисПюк не му обърна внимание.
— Випонд не е двуличник. Разбира защо си се чувствал длъжен да дадеш показания. Но е озадачен.
— Можеш да включиш и нас, останалите — обади се Хенри Мъглата. — Никога през живота си не съм виждал нещо толкова тъпо.
Клайст не каза нищо. Все едно изобщо го нямаше.
— Бог — каза Артемизия, явно потресена от поведението на своя любовник — е запазил специфично наказание за лъжесвидетелите. — Фактът, че това е прекалено сурово описание на събитията от деня, бе признак за чезнещата ѝ любов към Кейл. Защо всичките ѝ любови се разсейваха, и то така внезапно? Винаги ли щеше да е така? Може би е била впечатлена от самотната храброст на Кон и го сравняваше със стоящия срещу него Кейл — толкова мрачен, странен и лишен от благородство и грация.
— Праща ги в леглата без десерт? — предположи Кейл.
— Не.
— Така си и мислех. Бог винаги крои нещо гадно за непослушните момчета.
— Отделил е един дявол, който да те измъчва до края на вечността, като ти пъха нажежен до червено ръжен в задника. — Това беше Хенри Мъглата.
— Съжалявам — каза Кейл. — Ще трябва да се нареди на опашката. Освен това дяволът, който ми е заделен, задето съм тровил кладенци, щял да ми пъха тръба в гърлото, за да ми пълни стомаха с лайняна вода. Двамата ще се неутрализират взаимно.
— Да си под клетва не е шега работа. Той ще умре заради теб.
— Единствената причина да е жив, за да бъде осъден на смърт, е заради мен — така че сме квит.
— Мисля, че всички трябва да се успокоим — каза ИдрисПюк. — Някой иска ли вино?