Искрено ваш Шурик [bg]

Още първия ден, когато реши, че е здрава, събра в две кутии разцъфналите по време на боледуването й цветя и ги занесе в работилницата — тя се намираше страшно далече, до Коптевския пазар. Получи парите за миналия месец и разбра, че трябва спешно да си купи шлифер: не би могла да отиде на никаква среща със стария небесносин.

Купуването на шлифер беше работа сложна във всяко отношение. Както и купуването на всичко останало впрочем. Светлана беше от хората, които винаги знаеха точно какво им трябва. Ето защо би могла да търси до края на живота си шлифера, който се бе родил във въображението й — бежов, с качулка, вътрешни джобове и с рогови копчета на всичко отгоре.

Сега всяка сутрин, вместо да тръгва към „Белоруская“, Светлана започваше да обикаля магазините. Беше настойчива и целеустремена и към края на втората седмица се убеди, че шлиферът, роден от въображението й, може да бъде само ушит. И тогава реши: ще го ушие. Това промени терена на търсенията й — сега трябваше да обходи магазините за платове. Още в първия, буквално до нейния блок, й провървя — купи чудесен шлиферен плат чешко производство. Проблемите около ушиването на шлифера нарастваха като лавина: ами хастарът? Ами копчетата? Ами реверите? И всичките тези затруднения бяха желани и колкото по-трудноизпълними, толкова по-добре — по този начин Шурик оставаше на заден план, задушаваше се там някъде на тих огън. А най-важното направление беше шлиферът…

Жучилин я търси по телефона няколко пъти, тревожеше се: според извода му Светлана трябваше особено много да се нуждае от него сега и да се вкопчва в него, както беше ставало винаги в критични моменти. Но колкото и да бе странно, не и сега. Тя говореше с него по телефона дори леко небрежно. Съобщи му, че сега е заета, шие си шлифер… А със съня е добре…

„Все пак дрешките са невероятно мощен терапевтичен стимул за жената! Трябва да обмисля това“ — каза си Жучилин. Той имаше безброй идеи и една от тях се отнасяше за дълбокото различие в проявите на едни и същи психически разстройства при мъжете и жените. След като помисли, реши, че в най-близко време е малко вероятен пореден опит за самоубийство…

Докато Светлана преодоляваше препятствията във връзка с ушиването на шлифера, нещо като праобраз на известния шинел, дойде зимата. Шлиферът беше готов и висеше в гардероба на дървена закачалка, увит в стар чаршаф. Навън беше навалял сняг, за ново зимно палто и дума не можеше да става — всички финансови мощности бяха изчерпани. Въпросът с Шурик отново застана пред нея в едър план.