Достатъчно време за любов [bg]

Остава само да пренесеш каквото трябва в нужната посока — и си богат. Ако тръгнеш по обратния път, ще останеш без пукната пара.

Първата част от маршрута — от Лендфол до Благословена, беше успешна за мен; продадох цялата си стока… Каква ли беше? Да пукна, ако си спомням. Толкова неща ми се е налагало да превозвам… Помня само, че продадох всичко на добра цена и за момента имах страшно много пари.

Какво значи „страшно много“ ли? Това, че след като купих стоката, която възнамерявах да продам на следващата планета, ми останаха пари, които нямаше как да похарча, освен ако не се върна на същото място. Аз, разбира се, не възнамерявах да идвам някога пак — още повече че при следващото ми пристигане можеше да се окаже, че инфлация, война, увеличение на данъците или промени в правителството са обезценили сумата.

Така че когато стоката ми се товареше и до крайния разрешен от властите срок за пребиваване оставаше само ден, парите все още бяха в джоба ми и имах чувството, че ще прогорят дупка в него. Реших да се поразходя из търговския район — разчитах, че ще мога да си накупя разни дрънкулки.

Бях облечен богато според местните стандарти и имах телохранител — тогава Благословена все още беше робовладелска държава и бе добре да си близо до върха в пирамидалното общество или поне да създаваш такава илюзия. Телохранителят беше роб, но не мой — бях го взел под наем от една агенция. Аз не съм лицемер; този роб нямаше никаква друга работа, освен да се навърта край мен и да плюска като свиня. Но не можех да мина без него — местните обичаи ме задължаваха да бъда съпровождан от слуга. Без да има личен прислужник, един „джентълмен“ не можеше да се регистрира в първокласен хотел в Милосърдие или някъде другаде на Благословена, нито пък да яде в добър ресторант — и така нататък. Когато си в Рим, използваш римски свещи. Бил съм и на места, където е прието гостът да спи с хазайката си, която може и да е ужасна. Обичаите на Благословена не бяха чак толкова трудни за спазване.

Не разчитах на него, въпреки че агенцията го беше снабдила с тояга. По това време имах у себе си шест вида оръжие и много внимавах къде ходя; Благословена беше станала доста по-опасна, отколкото по времето, когато бях роб там. А „джентълменът“ винаги е подходящ за мишена, още повече че ченгетата не го безпокоят.

За да стигна до улицата на бижутерите напряко, трябваше да мина през пазара на роботърговците. През този ден нямаше търгове, но забелязах, че все пак продават роби и забавих крачка. Разбира се, не защото имах намерение да купувам някого — просто човек, който някога е бил роб, не би могъл де отмине спокойно и да остане равнодушен към участта на несретниците.