Измамна светлина [bg]

Говориха до късно през нощта, после заспаха. Без да се докосват, все още не. Бяха твърде наранени за това. Сякаш взаимно се бяха одрали и разчленили. Обезкостили. Извадили вътрешностите си, за да ги огледат. И открили, че са прогнили.

Тяхното не беше брак, а пародия на партньорство.

Но откриха също, че може би — може би — биха могли да сглобят отново връзката си.

Щеше да е различно. Но дали щеше да стане по-добре?

Клара не знаеше.

— Добро утро — каза Питър, когато тя се появи в кухнята с щръкнала от едната страна коса и с отпечатък от съня върху лицето си.

— Добро утро — отвърна.

Той й наля чаша кафе.

През нощта, веднага щом Клара заспа, Питър изчака да чуе тежкото дишане на жена си и поне едно сумтене и отиде във всекидневната. Намери вестника. Намери и лъскавия каталог за изложбата й.

И седя там цяла нощ. Многократно препрочита рецензията в "Ню Йорк Таймс". Както и тази в лондонския "Таймс". Докато ги научи наизуст.

За да може и той да има избор на какво да вярва.

После дълго разглежда репродукциите на картините й в каталога.

Бяха великолепни. Но той вече го знаеше. В миналото обаче, докато гледаше портретите й, забелязваше грешки. Истински и въображаеми. Леко кривване на четката. Ръце, които биха могли да бъдат и по-добри. Умишлено се вторачваше в дреболиите, за да не му се налага да вижда цялото.

Сега гледаше цялостната картина.

Щеше да излъже, ако каже, че е щастлив от видяното, а Питър Мороу бе твърдо решен да не лъже повече. Нито себе си. Нито Клара.

Истината бе, че все още го болеше от сблъсъка с такъв талант. Но за пръв път, откакто познаваше Клара, не търсеше недостатъци.

Само че още нещо го бе измъчвало цяла нощ.

Каза й всичко. Всяко свое противно деяние или мисъл. За да е наясно с цялата истина. За да няма нищо скрито-покрито, което да изненада и двамата.

С изключение на едно.

Лилиан. И какво й беше казал на студентската изложба преди толкова много години. Думите, които бе изрекъл тогава, се брояха на пръстите му. Но всяка от тях бе куршум. И всеки куршум бе улучил целта си. Клара.

— Благодаря — каза художничката и взе чашата с ароматно, силно кафе. — Ухае хубаво.

Тя също бе твърдо решена да не лъже, да не се преструва, че всичко е наред, с надеждата, че измислицата може да се превърне в реалност. Но кафето наистина ухаеше добре. Това поне можеше да каже без угризения.

Питър седна, събрал смелост да признае за стореното преди години. Пое си въздух, затвори очи за миг и отвори уста, готов да говори.

— Рано се върнаха. — Клара кимна към улицата, загледана през прозореца.

Художникът проследи с поглед волвото, което намали и паркира. Главен инспектор Гамаш и Жан Ги Бовоар излязоха от колата и тръгнаха към бистрото.

Питър затвори уста и реши, че в крайна сметка моментът не е подходящ.

Клара се усмихна, докато наблюдаваше двамата инспектори през прозореца. Стори й се забавно, че Бовоар не заключи колата. Когато за пръв път дойдоха в Трите бора, за да разследват убийството на Джейн, полицаите не пропускаха да заключат автомобила. А сега, няколко години по-късно, изобщо не си правеха труда.