Измамна светлина [bg]

— Тъкмо вчера си ги приготвих вкъщи — отвърна Бовоар, а Гамаш се засмя. И двамата знаеха, че е по-вероятно да е ял "Супер Слайс" за закуска. Всъщност Жан Ги съвсем отскоро започваше деня си само с кафе или с кафе и геврече.

През прозореца виждаха Трите бора на ранната утринна светлина. Малцина бяха излезлите навън ранобудници. Няколко души разхождаха кучета. Други седяха на верандата си, пиеха кафе и четяха сутрешния вестник. Но повечето все още спяха.

— Как се справя полицай Лакост според теб? — попита главният инспектор, щом им донесоха кафето.

— Съвсем прилично. Говорихте ли с нея снощи? Помолих я да съгласува някои неща с вас.

Мъжете отпиваха от кафето и сверяваха записките си.

Закуската им пристигна и Бовоар погледна часовника си.

— Помолих я да дойде тук в осем. — Беше без десет и щом вдигна поглед, забеляза Лакост да крачи през затревения площад с папка в ръка.

— Харесва ми да съм наставник — заяви.

— Добре се справяш в тази роля — каза Гамаш. — Но и учителят ти си го биваше, разбира се. Великодушен, справедлив. И в същото време строг.

Жан Ги погледна към главния инспектор с пресилено изумление.

— Вие? Искате да кажете, че сте ме наставлявали през всичките тези години? Е, това обяснява нуждата ми от психотерапия.

Гамаш сведе поглед към храната си и се усмихна.

Полицай Лакост се присъедини към тях и си поръча капучино.

— И кроасан, s'il vous plait[76] — извика след сервитьора. После остави папката върху масата. — Снощи прочетох доклада ви за сбирката, инспекторе, и направих някои проучвания.

— Вече? — попита Бовоар.

— Ами… станах рано и, честно казано, не ми се мотаеше из пансиона с онези художници.

— Защо? — попита Гамаш.

— Боя се, че ги намирам за досадни. Снощи вечерях с Норман и Полет, за да се пробвам да измъкна от тях още нещо за Лилиан Дайсън, но те сякаш са изгубили интерес.

— За какво си говорихте? — поинтересува се младият инспектор.

— Почти през цялото време се смяха на рецензията в "Отава Стар" за изложбата на Клара. Казаха, че щяла да сложи край на кариерата й.

— Че на кого му дреме какво мислят от "Отава Стар"? — подхвърли Бовоар.

— Преди десет години на никого, обаче сега благодарение на интернет рецензията може да се прочете от всяка точка на света — отвърна Лакост. — Незначителните мнения внезапно добиват тежест. Както каза Норман, хората помнят само лошите рецензии.

— Чудно ми е дали е вярно — изрече Гамаш.

— Някакъв напредък с издирването на онази рецензия, написана от Лилиан Дайсън?

— Иде му отвътре да твори с такава лекота, както облекчава физиологичните си нужди — цитира Лакост. Щеше й се тези думи да бяха написани за Норман или Полет. Макар че, хрумна й внезапно, може и така да беше. Може би онова "му" в рецензията се отнасяше за Норман. Това би обяснило язвителността му, както и насладата, когато някой друг получеше лоша рецензия.