![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, така е — призна Ниеми и се подсмихна. — Звучи много изсмукано от пръстите.
— Ще се разбере — каза Аника и вдигна рамене. — Едва ли имаш да добавиш нещо друго поучително?
— Всъщност имам. Балистичната експертиза вече е готова — каза Ниеми. — Двата куршума, които открихме, са изстреляни от личното оръжие на Ериксон. Но ние така и предполагахме през цялото време.
— Значи, не можеш да ни зарадваш с някакъв прелом в разследването — заключи Аника Карлсон.
— Не. Няма никакъв преломен момент — потвърди Ниеми и поклати глава. — Само усещането за още по-голямо объркване. Макар че и аз мисля като теб. В един момент всичко ще се разреши.
— Някой друг да има нещо? — Аника Карлсон плъзна поглед по присъстващите в залата, но съдейки по поклащанията на главите им в синхрон, крайно време беше да се сложи точка.
— Добре — каза Аника Карлсон и се изправи. — Нова среща утре, петък, в десет часа, а тогава ще присъства и нашият многообичан началник, както сам обеща.
Веднага щом Аника Карлсон се върна на бюрото си, тя се обади на Бекстрьом по мобилния телефон, за да му представи обещания доклад за това как е преминало съвещанието на следствената група.
— Движи се полека, но нямам кой знае какво за разказване — каза Аника Карлсон.
— Естествено, как би могло да има — отвърна Бекстрьом.
— Вече ни липсваш — продължи Аника. — Как е коремчето? Не искаш ли да намина с малко пилешка супа и минерална вода?
— Много мило от твоя страна, Аника, но в отговор на въпроса ти ще кажа не. Не искам пилешка супа. Нито пък минерална вода.
— Неприятно ми е да го чуя — каза Аника. — Обещай да теглиш една жица, ако промениш мнението си.
Бекстрьом не даде никакви обещания в тази посока. Вместо това той просто приключи разговора, като натисна копчето на мобилния си телефон.
„Отвратителна жена“, помисли си Бекстрьом и поклати глава. Като предпазна мярка той отиде до антрето да провери дали е сложил синджира за сигурност на вратата. „Как ли една невзрачна верижка може да спре такава като Патицата Карлсон?“, запита се той и потръпна.
62
След разговора с Патица Карлсон Бекстрьом реши, че може би е по-безопасно да се махне от апартамента, докато не доведе ключар, който да подсили защитата на дома, който все пак трябваше да бъде неговата крепост.
Затова след късната, но солидна закуска той реши да се поразходи из града. Ярко слънце, синьо небе, двайсет градуса на сянка, точно каквото един истински швед имаше право да иска от ден като днешния. Бекстрьом се разходи покрай Северен Меларстранд, преди да се спре в едно стратегически разположено на открито заведение, където незабавно поръча освежаваща водка с тоник и остана там два часа, докато под закрилата на очилата си за разузнаване наблюдаваше всички преминаващи момичета и отбелязваше в главата си онези, на които си струваше да обърне внимание преди утрешната среща с Госпожица Петък.
„Ти си щастливец, Бекстрьом — помисли си той. — Хем си изтънчен, хем малко небрежно-елегантен. Всички жени са като луди по теб и стават все повече и повече.“ Големият салам е в отлична форма преди утрешния ден, а адвокат Ериксон най-после си получи заслуженото. Освен това, беше крайно време да се прибере у дома, за да си направи следобедната почивка преди разните вечерни задачи. След бърз поглед към часовника си той довърши своята четвърта водка с тоник и помоли момичето, което сервираше, да му поръча такси. В отговор, естествено, получи ослепителна усмивка.
Вечерта, когато седна пред компютъра си, за да обърне внимание на все по-нарастващата тълпа от клуба на почитателите му в мрежата, телефонът му иззвъня. Не както обикновено мобилният, а другият, който той използваше единствено за да се свързва със своите външни контакти, и точно това повикване идваше от безспорно най-полезния му, неговия стар познат и оръженосец Густав Густавсон Хенинг. Успешен търговец на произведения на изкуството, познат от телевизионните програми за старинни вещи, а в кръга от близки и приятели наричан просто Йегура.
Йегура започна разговора, като изказа съжаление, че не се бил обаждал от известно време. Бил в чужбина за няколко седмици по различни делови въпроси и едва предишната вечер се завърнал в обичното си отечество и неговата царствена столица.
— Националният празник — уточни Йегура с апломб. — Всеки истински швед трябва да го празнува в Швеция. Всяка друга възможност е немислима. Това е задължително. Аз лично го прекарах у делови приятел, който има вила на архипелага. Херинга и шнапс и Еверт Тоб и Юси Бьорлинг на любимия грамофон с фуния. Той дори е запазил стария си външен нужник, в случай че на някого се наложи.