Сянката на чинара [bg]

— Какво е вашето мнение?

— За Систрънк ли? Той иска да бъде в ареста в този момент. Спечели си снимка във вестника и хубаво заглавие. Поредният чернокож, несправедливо тикнат в затвора от расистите в Мисисипи. За него е идеално. Не би могъл да го измисли по-добре.

Джейк кимна и се усмихна. Тази жена беше проницателна.

— Съгласен съм — каза той. — Всичко беше постановка. Поне от страна на Систрънк. Уверявам ви, че Руфъс Бъкли не е имал планове да влиза в ареста.

— Той как се озова при тези палячовци? — попита тя.

— Канех се да задам същия въпрос.

— Ами, доколкото разбирам, баща ми е ходил в Мемфис и се е срещнал със Систрънк, който надушил големите пари, и нищо чудно. Затова отпрашил към окръг Форд, изнесъл си представлението и майка ми се хванала. Тя наистина ви харесва, Джейк, и ви има доверие, но Систрънк я убедил, че в този случай на белите не може да се вярва. По някаква причина привлякъл и Бъкли.

— Ако тези хора останат да работят по случая, ще загубим. Представяте ли си ги пред съдебните заседатели?

— Не, не мога и точно това е причина за караницата. Ние с мама смятаме, че в момента проваляме делото. Симиън, който разбира от всичко, твърди, че Систрънк ще отнесе делото до федералния съд и там ще го спечели.

— Няма начин, Порша. Проблемът не е за федерален съд.

— И аз така мисля.

— Колко ще получи Систрънк?

— Половината. Знам го само защото мама се изпусна по време на караницата. Каза, че е нелепо да даде половината от дела си на Систрънк. А баща ми отговори: „Половината от нищо е нищо“.

— Взели ли са пари назаем от Систрънк?

— Не се стеснявате да питате, а?

Джейк се усмихна.

— Накрая всичко ще излезе наяве, повярвайте ми.

— Да, взели са някакъв заем. Не знам колко.

Джейк отпи от студеното си кафе, докато двамата размишляваха над следващия въпрос.

— Работата е сериозна, Порша. Залогът е огромно наследство, което засега нашата страна губи.

— Огромно наследство ли? — усмихна се тя. — Откакто се разчу, че тази бедна чернокожа жена от Мисисипи ще наследи двайсет милиона, адвокатите направо са полудели. Един се обади дори от Чикаго и обеща какво ли не. Систрънк вече беше поел нещата, но те продължават да звънят. Бели адвокати, чернокожи адвокати, всеки предлага по-добра сделка.

— Не са ви нужни.

— Сигурен ли сте?

— Работата ми е да осигуря изпълнението на условията от завещанието на господин Хъбард — ясно и просто. Неговите роднини атакуват завещанието, с тях трябва да водим битка. Когато отидем на процес, искам майка ви да седи до мен, на моята маса, заедно с господин Куинс Лънди, управителя на имуществото. Той е бял и аз съм бял, а помежду ни ще седи Лети, красива и щастлива. Тук става дума за пари, Порша, но въпросът е и расов. Не ни трябва съдебна зала, разделена на бяла и черна половина. Ще подготвя случая и ще го представя пред съдебните заседатели…