Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Хариет Кругър каза:
— Знаете ли какво най-много върви на тукашния черен пазар? Нашите видеокасетофони.
— Обичат ли да гледат американски филми?
— Не, интересуват се от рекламите. Вещи, които за нас са съществена необходимост, без които не можем — перални, прахосмукачки, коли, телевизори — не са им във възможностите. Те са просто очаровани от тях. А като пуснат филм, отиват в тоалетната.
Мери вдигна погледа си точно навреме и видя Майк Слейд и Дороти Стоун да излизат от клуба. Чудеше се къде ли отиват.
Вечерта Мери се прибра в резиденцията след дългия и тежък ден. Единственото нещо, което й се искаше да направи, бе да се изкъпе, да се преоблече и да отметне в календара още един работен ден. В посолството нямаше свободна минута и никога не й оставаше време да бъде сама със себе си. Но скоро разбра, че и в резиденцията е същото. Където й да отидеше, навсякъде срещаше някого от обслужващия персонал и тя с голяма тревога си мислеше, че я шпионират.
Една нощ се събуди към два часа и слезе в кухнята. Тъкмо когато отваряше хладилника, чу някакъв шум. Обърна се и видя Михай, иконома, по халат, и Росица, Делия и Кармен.
— Какво ще желаете, госпожо? — попита Михай.
— Нищо — отвърна Мери. — Исках просто да похапна нещо.
Главният готвач Козма влезе и каза:
— Госпожо, трябваше просто да ми кажете, че сте гладна, и аз щях да ви приготвя нещо — а в гласа му се долавяше обида.
В очите на всички се четеше укор.
— Всъщност, като си помисля, не ми се яде. Благодаря — каза Мери и забърза към стаята си.
На следващия ден разказа на децата за случилото се.
— Знаете ли — обърна се тя към Тим и Бет, — почувствах се като съпругата в „Ребека“.
— Какво е това „Ребека“? — попита Бет.
— Това е една чудесна книга, която трябва да прочетеш след време.
Мери влезе в кабинета си, където я чакаше Майк Слейд.
— Едно от момчетата е болно и няма да е зле да го видите — каза той.
Поведе я към един от малките кабинети надолу по коридора. Войникът лежеше на кушетката, пребледнял и стенещ от болка.
— Какво ви е? — попита Мери.
— Мисля, че е апандиситът ми.
— Тогава трябва веднага да го откараме в болница.
Майк се обърна и я погледна:
— Но не тука.
— Какво искате да кажете?
— Трябва да го изпратим с някой самолет или до Рим, или до Цюрих.
— Но това е глупаво — отговори Мери троснато, а после продължи шепнешком, за да не я чуе момчето. — Не виждате ли колко е зле?
— Глупаво или не, никой служител в американското посолство не е влизал в болница в страните зад желязната завеса.
— Но, защо…?
— Защото сме уязвими. Така бихме попаднали в ръцете на румънското правителство и на Секуритате. Може да ни упоят с етер или да ни дадат голяма доза скополамин и тогава ще могат да измъкнат всякаква информация от нас. Това е едно от основните правила на Държавния департамент. Ще го прехвърлим някъде другаде.
— Защо нямаме свой лекар в посолството?
— Защото ние сме посолство трета категория. Нямаме бюджет за собствен лекар. Изпращат американски лекар, за да ни прегледа на всеки три месеца. В останалото време си имаме един фелдшер за леки травми и слаби болки. — Майк отиде до едно от бюрата и взе лист хартия. — Разпишете само това и той ще излети незабавно. Ще уредя специален самолет.
— Много добре — Мери се подписа на листа. Приближи се до младия войник и му стисна ръката. — Ще се оправите, ще видите, че ще се оправите — каза му тя нежно.
Два часа по-късно войникът вече летеше за Цюрих.
Когато на другия ден Мери попита Майк Слейд как е момчето, той вдигна рамене и каза с безразличие: „Оперирали са го. Ще се оправи“.
Какъв студен човек, помисли си Мери. Чудя се дали изобщо нещо може да го развълнува.
21
Колкото и рано да пристигаше Мери в посолството, Майк Слейд винаги беше там преди нея. Тя го виждаше рядко на партитата в посолството и имаше чувството, че всяка вечер той си има свои развлечения.
Непрекъснато я изненадваше с нещо. Един следобед Мери се съгласи Флориан да заведе Бет и Тим да карат зимни кънки в парка „Флоряска“. Мери си тръгна рано, за да отиде и тя там, и когато пристигна, видя Майк Слейд с децата. Тримата се пързаляха и по всичко личеше, че се забавляват добре. Той търпеливо ги учеше да правят осморки на леда.