![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще има ли някакво развитие на случая?
— Помощникът на главния прокурор изглеждаше доста разпален. Опитах да му обясня фактите на живота, но той опита да ми обясни същите факти според него. Сър, войник съм вече 34 години. Никога не съм чувал подобно нещо.
Генералът млъкна.
— Президентът ни изпрати там. Точно както в Ирак, но сега ръководи нещата като… като във Виетнам преди години. Загубихме много хора, добри хора, защото ни се врат навсякъде, но този случай — господи, сър, просто не знам какво да правя.
— И аз няма какво да направя, генерале. Вече не съм президент.
— Да, сър, но трябваше да ида при някого. Обикновено докладвам направо на министъра на отбраната, но това си е губене на време.
— Разговаря ли с президента Кийлти?
— Загуба на време, сър. Той не иска да говори с хора в униформа.
— А аз искам ли?
— Да, сър. С вас винаги можеше да се говори.
— И какво искаш да направя?
— Сър, сержант Дрискол заслужава справедливост. Изпратихме го в планините с мисия. Мисията не е изпълнена, но не по негова вина. Доста напразни мисии имаме там. Тази се оказа поредната, но, по дяволите, сър, ако изпратим още войски по баирите и ако осъдим този за това, че си върши работата, всяка мисия ще е напразна.
— Добре, генерале, разбрах ви. Трябва да подкрепяме своите хора. А трябвало ли е сержантът да направи нещо по друг начин?
— Не, сър. Той се води по устава. Всяка негова постъпка е в съответствие с обучението и опита му. Рейнджърският полк… е, може и да са платени убийци, но понякога е полезно да имаш такива. Войната означава убиване. Не изпращаме послания. Не опитваме да образоваме враговете си. Отидем ли при тях, задачата ни е да ги убиваме. Някои може и да не го харесват, но за това ни се плаща.
— Добре, ще се поинтересувам и може да вдигна малко шум. Какви са правилата?
— Донесох копие от доклада на сержант Дрискол и името на помощник главния прокурор, който се опита да ми го навре в задника. По дяволите, сър, става дума за много добър войник.
— Ясно, генерале. Друго има ли?
— Не, сър. Благодаря много.
Райън забеляза, че генералът е отхапал от сандвича си само веднъж. Дигс се качи в колата.
30
ПОЛЕТЪТ премина спокойно. Кацнаха и точно осем часа и половина откакто бяха се качили в този „Боинг-777“, автобусът приближи до лявата му предна врата. В автобуса Кларк стоя прав. Достатъчно беше седял и усещаше краката си сковани. Същото се отнасяше и за внука му, който развълнуван гледаше родната си страна — всъщност беше роден в Англия, но имаше топка и ръкавица за бейзбол. След половин година щеше да играе в отбор и да яде истински хотдог като истинско американче. С хляб, горчица и може би малко лук и хрян.
— Радваш ли се да си у дома, скъпа? — запита Динг жена си.
— Там ми харесваше и ще ми липсват приятелите, но домът си е дом.
Въпреки подканите да излетят съпругите на Кларк и Чавес бяха слезли от самолета на „Хийтроу“ и никакви аргументи не успяха да ги разубедят.
— Ще се прибираме у дома заедно — беше отсякла Санди и приключи разговора.
Операцията в Триполи беше минала без значими проблеми. Осем лоши убити по време на действия и само дребни наранявания на заложниците. Пет минути след командата на Кларк към Масуди да действа няколко местни линейки приближиха посолството, за да окажат помощ на заложниците, повечето от които страдаха само от обезводняване. Няколко минути по-късно пристигнаха и шведите от Службата за сигурност и тяхната криминална полиция и поеха контрола над посолството, а два часа след това екипът на „Дъга“ летеше със самолета „Пиаджо Р180 Аванти“ на север за Таранто, а оттам щяха да заминат за Лондон.
Официалното обсъждане на операцията със Стенли, Вебер и останалите щеше да се проведе по-късно, вероятно по засекретена интернет видеовръзка, след като Кларк и Чавес се върнат в Съединените щати. Включиха ги в разискването на операцията повече от вежливост, отколкото от необходимост. Двамата с Динг официално вече не фигурираха в „Дъга“, та освен „научените уроци“, които пишеха след всяка мисия, Кларк нямаше какво да предложи за официалния доклад.
— Как си? — запита Джон Кларк жена си.
— Ще поспя и ще ми мине.
Часовата разлика при движение на запад винаги се преодоляваше по-лесно. Но в обратна посока направо убиваше. Жената се протегна. Дори и седалките в първа класа на самолетите на „Бритиш Еъруейз“ имаха ограничения. Макар и удобни, полетите рядко са полезни за здравето.