Игри на злото [bg]

Докато чакаше напитките да станат готови, Ким усети нечий поглед. Обърна се и видя, че една огромна, дебела жена, прегърнала три дечица, я наблюдава втренчено. Беше непозната, но някои закоравели престъпници надушваха ченгетата отдалеч.

Ким се върна до масата и сложи напитките върху нея.

— Е, как се справяш?

Рут пак сви рамене.

— Добре. Не отнема много време да свикнеш с живота в затвора. Всичко се контролира: ставането сутрин, физическите упражнения, кога ядеш, кога се къпеш, кога си лягаш вечер. Свикваш с охраната, с другите затворници и с ъгълчето си в килията. Почти няма за какво да се тревожиш, а и всички решения се вземат от някой друг.

Ким долови нотката на облекчение в последното изречение.

Рут отново се огледа.

— Можеше и да е по-зле. Присъединих се към клуба за ранни разходки, записах два курса, от време на време се организират разни събития.

— Май се адаптираш много добре — отбеляза Ким, без да забравя, че момичето й представя варианта на затворническия живот, предназначен за „туристи“. Въпреки разказаното от Рут и приличните условия, в които тук настаняваха майките с малки деца, този затвор беше на четвърто място по брой самоубийства в страната.

Рут се усмихна.

— Ще остана тук много дълго. Нямам кой знае какъв избор. Потвърждавам, че ще пледирам „виновна“, ако сте дошла да ме питате за това. Работа на прокуратурата е да формулира конкретното обвинение, но нямам намерение да се противопоставям на наказанието.

Последното беше изречено с такъв тон, сякаш обсъждаха някоя партия шах, а не години от бъдещия живот на Рут.

Момичето се засмя тихо.

— Извинявайте. Струва ми се, че изгубихте ума и дума.

Това не беше жертвата, която Рут беше арестувала. Сега младото момиче говореше уверено, спокойно, изглеждаше едва ли не доволно.

— Но ти имаш право на процес — отбеляза Ким, която дълбоко вярваше в съдебната система.

Рут поклати глава.

— Няма да има процес. Няма да причинявам нещо подобно на семейството ми, на майка ми. Не ме гледайте така шокирано. Напълно нормална съм. Извърших, каквото извърших и сега съм напълно подготвена да понеса последствията от това. Отнемането на човешки живот не е нещо, което може да остане безнаказано. Трябва да платя дълга си към обществото и после да започна на чисто.

Ким отдавна чакаше да срещне затворник, който да споделя собствените й възгледи за престъплението и наказанието, но не очакваше да ги чуе от човек, когото лично беше арестувала, а още по-малко очакваше чутото да предизвика у нея такъв силен дискомфорт. Младата жена приемаше наказанието си твърде лесно и Ким усещаше, че още някой носи вина за това.

— Дано съм отговорила на въпроса ви — каза Рут и понечи да стане.

Ким поклати глава.

— Моля те, седни. Дошла съм за друго.