Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Детуинг го закара до мястото, където бе стоял преди малко и после застави дясната му ръка да вдигне медальона. Ронин предположи, че Детуинг гледа през тъмния кристал.
„Тренирали бой… разбирам… И сигурно по този начин тренират оттегляне?“
Той не можа да отвърне на подигравателната забележка, пък и не смяташе, че Детуинг се интересува от мнението му. Драконът го принуди да остане на открито, докато медальонът оглеждаше наоколо.
„Да, разбирам… Вече можеш да се върнеш в тунела“.
Възвърнал контрол над тялото си, Ронин побърза да се оттегли. Беше благодарен, че орките буквално не можеха да вдигнат глава от работа. Облегна се на стената, дишайки тежко, силно уплашен от възможността да го открият и заловят. Значи не беше настроен толкова самоубийствено, колкото си бе представял.
„Следваш грешна пътека. Трябва да се върнеш до предишния кръстопът“.
Детуинг не спомена повече за хитруването му, което притесни магьосника повече, отколкото ако бе започнал да го гълчи. Несъмнено драконът също разсъждаваше върху преместването на яйцата, освен ако вече не знаеше нещо по въпроса, а това едва ли бе възможно. Надали някой тук му предаваше информация. Орките се страхуваха от черния и го презираха поне толкова, колкото Алианса на Лордерон. Ако не и повече.
Въпреки безпокойството си Ронин незабавно последва инструкциите на Детуинг и се върна обратно по коридора, докато не стигна до въпросната пресечка. Не й бе обърнал внимание на идване, пренебрегвайки я заради теснотата и липсата на осветление. Несъмнено орките биха поддържали добре осветен всеки важен тунел.
— Насам? — прошепна той. „Да“.
Ронин продължи да размишлява над това, откъде драконът знаеше толкова много за пещерната система. Детуинг не би тръгнал да обикаля лично из галериите дори в човешкия си образ. Беше ли възможно да го бе правил в образа на орк? Вероятно да, но това също не изглеждаше логичен отговор.
„Поеми по втория тунел отляво“.
Напътствията изглеждаха безупречни. Ронин очакваше поне една грешка, която да покаже, че драконът налучква от време на време. Но Детуинг не сбърка нито веднъж — явно познаваше пътя из оркското убежище по-добре и от зеленокожите воини.
Най-накрая сякаш след безкрайни часове ходене, гласът внезапно заповяда:
„Спри“.
Ронин застина, въпреки че нямаше представа какво бе притеснило Детуинг.
„Чакай“.
Няколко мига по-късно магьосникът долови гласове от дъното на тунела.
— … къде беше? Имам въпроси към теб. Много въпроси!
— Хиляди извинения, мой велики командире, хиляди извинения! Това не можеше да бъде избегнато! Аз…
Гласовете затихнаха точно когато Ронин се напрегна да чуе още нещо. Беше сигурен, че единият от говорещите бе орк, очевидно комендантът на крепостта, но другият беше същество от съвсем различна раса. Гоблин.
Детуинг използваше гоблини. Това ли бе начинът, по който бе научил толкова много за необятната бърлога? Нима някой от гоблините тук служеше и на черния?
Щеше му се да тръгне след тях и да чуе още от разговора, но драконът внезапно му нареди да продължи. Ронин знаеше, че ако не се подчини, Детуинг може да го застави насила. Докато имаше контрол над крайниците си, поне му оставаше илюзорното чувство, че има някакъв избор.
След като пресече тунела, по който бяха минали оркският командир и гоблинът, Ронин се спусна по един стръмен коридор, който сякаш водеше в недрата на планината. Несъмнено вече беше близо до кралицата на драконите. Всъщност той дори можеше да се закълне, че чува дишането на някакво гигантско същество.
„Пропусни две пресечки, после завий надясно. Продължавай, докато видиш един отвор от лявата си страна“.
Детуинг не каза нищо повече. Ронин отново се подчини на инструкциите и забърза в указаната посока. Нервите му бяха опънати. Колко още трябваше да се лута из тази планина?
Зави надясно и продължи напред по коридора. От кратките инструкции на дракона Ронин бе останал с впечатлението, че ще стигне до споменатия отвор сравнително бързо, но измина почти половин час, без да забележи нещо съществено. На два пъти пита Детуинг скоро ли ще стигне търсеното място, но невидимият му водач пазеше мълчание.
И точно когато магьосникът бе почнал да мисли, че е сбъркал отбивката, напред се видя светлина. Твърде приглушена, за да е сигурен… но беше от лявата страна на коридора.
С възобновена надежда Ронин забърза към нея, като се стараеше да се движи безшумно. Напълно бе възможно около кралицата да има дузина орки на пост. Той бе подготвил няколко магии, но се надяваше да ги запази за други, по-отчаяни моменти.