Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Докато Кориалстраз се спускаше, Крас установи, че въпреки разпокъсаната му памет, спомените за това свещено място бяха много ясни. Това доказваше още нещо за Залата на Аспектите — тук имаше спомени, които нямаше как да се замъглят, които не би могъл да забрави.
Двата червени левиатана кацнаха на каменния под и се огледаха наоколо. Въпреки огромните размери, стана очевидно, че никой от другите още не е пристигнал.
— Говори ли с всички?
Кралицата на Живота поклати величествената си глава:
— Само с Изера. Тя каза, че ще се свърже с другите.
— И направих каквото можах — отвърна сънен, но определено женствен глас.
Встрани от тях във въздуха се появи бледа смарагдова фигура. Така и не доби истинска плътност, но стана достатъчно ясна, за да може Крас да я оприличи на тънък нематериален дракон, почти с размерите на Алекстраза. Полувидимото създание бе обгърнато от постоянна мъгла, но това не скриваше факта, че очите му са затворени непрекъснато, дори когато говори.
Другите дракони склониха глави в почтителен поздрав, а Алекстраза добави:
— Доволна съм, че дойде толкова бързо, Изера.
Тази, която Сънува, както още я познаваше Крас, ги поздрави на свой ред. Тя извърна глава към двамата, които нейната сродница беше довела, и макар очите й да останаха затворени, магьосникът усети пронизващия й поглед.
— Дойдох, защото си моя сестра и моя приятелка. И защото знам, че не би поискала събиране, ако нямаш добра причина.
— А другите?
— Само с Ноздорму не можах да се свържа директно. Знаеш навиците му. Бях принудена да контактувам с негов слуга, който каза, че щял да направи всичко възможно да му предаде посланието… това бе най-доброто, което успях да постигна.
Алекстраза кимна с благодарност, но не можа да прикрие разочарованието си:
— Значи, дори другите да дойдат, не можем да вземем окончателно решение…
— Още има шанс Безвременния да се присъедини към събранието.
Все още на раменете на Кориалстраз, Крас прие зле новините за липсата на всякакъв контакт с Ноздорму. Донякъде разбираше сложността на природата на Безвременния и знаеше, че Драконът на Времето е едновременно минало, настояще и бъдеще… цялата история. И сред всичките Аспекти, Крас най-много се беше надявал да срещне него, защото Ноздорму бе единственият шанс двамата изгубили се пътници да се върнат обратно в собственото си време и така въпросът да се реши безболезнено.
Без тази надежда, Крас трябваше още веднъж да обмисли другия вариант, който изискваше Аспектите да го отстранят, заедно с Ронин, за да запазят линията на времето.
Внезапно отгоре проблеснаха ярки червени лъчи като електрическа буря, която се спусна с яростна бързина към земята. Когато докосна пода, тя се взриви в невероятни цветове, а после се разпръсна, за да оформи огромна фигура.
Когато и последните лъчи отмряха, на мястото на кратката, но впечатляваща буря се издигаше висок блестящ дракон, който изглеждаше наполовина кристален, наполовина изграден от лед. Изражението му беше доста весело като за един от неговата раса, все едно се бе наслаждавал на създадения спектакъл повече от онези, които го бяха гледали отстрани.
— Добре дошъл, Малигос — поздрави учтиво Алекстраза.
— Удоволствието да те видя е неизмеримо, Кралице на Живота! — засмя се сърдечно блестящият бегемот. — А също така и теб, която си най-красивият ми сън!
Изера кимна мълчаливо, а на лицето й се появи намек за усмивка.
— Как е кралството ти? — запита червената кралица.
— Толкова прекрасно, колкото бих могъл да искам! Изпълнено е с блясък, цветове и младост!
— Може би създателите е трябвало да те направят Баща на Живота, вместо Пазител на Магията, Малигос!
— Интересна мисъл! Трябва да го обсъдим някога! — Той се разсмя отново.
— Добре ли си? — обърна се Кориалстраз към Крас, който се бе сковал от ужас, виждайки новодошлия.
— Добре съм. Само се намествах по-удобно.
Дребният магьосник беше благодарен, че драконът не бе могъл да види изражението му. Колкото повече гледаше и слушаше Малигос, толкова повече съжаляваше, че му се налага да пази някои неща за бъдещето в тайна, дори от Аспектите.