Ханибал - врагът на Рим

Възцари се мълчание. Гордостта на всеки картагенец се бунтуваше, че Рим се радва на превъзходството в Западното Средиземноморие, което открай време принадлежеше на Картаген. Прехвърлянето на войска с кораби щеше да е безкрайна глупост. Никой не се осмели да предложи единствената алтернатива.

Ханибал пое инициативата.

— Не може да се говори за нападение по море. Дори да поемем по краткия път до Генуа, цялото ни начинание може да бъде разпердушинено в едно-единствено сражение. — Той задвижи пръста си на североизток през река Ибър до тясната „талия“, която свързваше Иберия с Галия. — Това е маршрутът, по който ще тръгнем. — Пръстът се премести към Алпите и спря за момент, преди да продължи към Цизалпийска Галия и северната част на Италия.

Сърцето на Бостар затуптя по-бързо. Въпреки че Малх му беше казал за плана на Ханибал, дързостта на генерала си оставаше поразяваща. Бърз поглед към Сафон му каза, че брат му споделя мнението му. Лицето на баща им обаче оставаше безизразно. Колко всъщност знаеше той? Самият Бостар нямаше представа как може да се осъществи подобно огромно начинание.

Ханибал забеляза нетърпеливия поглед на Сафон и повдигна вежда.

— Кога потегляме, генерале? — попита той.

— Напролет. Дотогава иберийските ни съюзници имат разрешението ми да се върнат при семействата си, а останалата войска може да почива в Нови Картаген. — Видя разочарованата физиономия на Сафон и се позасмя. — Стига! Зимата не е време за водене на войни, а задачата ни и без това е достатъчно тежка.

— Да, генерале — смутено промърмори Сафон.

— Някои неща обаче са в наша полза. По-рано през годината пратих пратеници в Цизалпийска Галия. Те били посрещнати радушно от почти всички племена, които срещнали — каза Ханибал. — Боите и инсубрите обещали да ни помогнат веднага щом пристигнем.

Малх и двамата му синове се спогледаха доволно. Тази информация беше нова за тях. Другите обаче не реагираха, а наблюдаваха внимателно тримата.

Ханибал вдигна предупредително пръст.

— Трябва да преминем много препятствия, преди да стигнем до тези евентуални съюзници. Най-голямото ще бъде прекосяването на Алпите, но не бива и да забравяме местните племена северно от Ибър, които със сигурност ще ни окажат яростна съпротива. Вече имаме планове за прекосяването на тези райони. Има обаче една област, за която не знаем почти нищо. — Показалецът на Ханибал се върна при планините между Иберия и Галия и потупа многозначително картата.

Устата на Бостар пресъхна.

Ханибал впери поглед в Малх.

— Нуждая се от някой, който да прецени каква може да бъде реакцията на племената към преминаването на голяма войска през земите им. Да разбере колко от тях могат да се изправят срещу нас. Трябва да разполагам с тези сведения до началото на пролетта. Можеш ли да го направиш?