Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Ресурсите са изобилни, предвидими и постоянни на много малко места на африканския континент. Такива са някои езера, ако знаеш как да ловиш риба, да убиваш крокодили и хипопотами или да сваляш птици. Бреговете също може да са хубави, но не навсякъде. Тропическите плажове и скалистите крайбрежия са сравнително непродуктивни. Такова е и Средиземноморието с ниските му приливи и отливи и слабите течения. Но бреговете на Южна Африка, където по-студените и богати на хранителни вещества води са идеални за изобилие от риба, тюлени и ракообразни, са осигурявали цял бюфет, и то необичайно надежден и богат. Марийн смята, че това е подтикнало човешкото общество към иновация, като го е превърнало в уседнало, териториално и по-многобройно. Навлизането в крайбрежната хранителна ниша е дало на хората възможност да се заселят в доста по-големи групи, за да защитават участъка си от брега. Животът в „села“, пълни с натрупана храна, скъпа материална култура и концентрация на поколение, е превърнал хората в цел за набези и е спомогнал за изобретяването на атлатъла или на лъка. При мравките появата на силно социално поведение с разделение на труда също съвпада с изобретяването на постоянния мравуняк. В резултат, ако го кажем анахронично, първият майстор на лъкове може да е имал време да експериментира, тъй като приятелите му хващали достатъчно риба, за да му „плащат“ за проучванията като част от „бюджета за отбрана“.
Още веднъж обърнете внимание на връзката между иновация и богатството. Иновациите през Каменната ера са започнали покрай изобилието на морска храна, също както иновацията днес процъфтява в богатата Силициева долина и е процъфтявала в богатите италиански градове държави през Ренесанса и в гръцките или китайските градове държави в по-древни времена. Земеделието също е било изобретено сред изобилието на плодородните речни долини.
Марк Томас и колегите му от Университетския колеж в Лондон през 2009 г. пишат статия, в която твърдят, че иновацията в късния палеолит се дължи изцяло на демографията. Сгъстената популация неизбежно поражда технологична промяна при хората, тъй като те създават условия за специализация. Най-поразителното доказателство за тази идея идва от Тасмания и се отнася не до иновацията, а за „де-иновация“. Хората в Тасмания остават изолирани преди 10 000 години, когато повишаващото се морско равнище в края на ледената епоха откъсва острова от австралийския материк. Така те остават практически без външен контакт чак до идването на западните изследователи. През хилядолетията на изолация населението на острова било малко – около 4000 души – и не само че почти нямало белези на технологична иновация, ами дори някои от технологиите били забравени. Накрая тасманийците нямали сечива от кост, облекло за студено време, инструменти с дръжки, мрежи, остриета с куки, копия за риболов, приспособления за хвърляне на копия или бумеранги. Във важна статия от 2004 г. антропологът Джо Хенрих обяснява това, като се позовава на внезапното намаляване на „ефективния размер на населението“ при изолация. Тасманийците били малка част от голяма популация, но изведнъж се оказали просто малко население. Предвид нуждата за усвояване на умения технологията се свила до ниво, което можело да бъде поддържано от ограничена специализация в малобройно население.
Поразителната идея тук (както заявявам в „Рационалният оптимист“) е, че по някое време преди около 150 000 години човешките същества са започнали да разчитат на колективен социален мозък, развиван чрез специализация и обмен. Ако лишиш хората от обмен, намаляваш шансовете им за иновация. Тази идея се подкрепя и от други доказателства. Островитяните в Тихия океан разполагат с по-сложни технологии за риболов, ако живеят на по-големи острови, и то, което е важно, ако тези острови имат търговски връзки с други. При идването си в Европа модерните ловци събирачи са можели да се снабдяват с предмети от далеч чрез търговия, за разлика от неандерталците, които използвали само местни материали и явно не търгували с непознати. Ако са можели да получават предмети от далечни места, са щели да получават и идеи. И до ден днешен малките и изолирани популации имат простички технологии и бавни темпове на иновация. Андаманските острови са пример сред ловците събирачи, а севернокорейците са пример сред индустриалните народи.