В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Той напусна каютата и слезе в трюма. Там вече нямаше никой.
— Заминали са! — отговори, когато се завърна на палубата, на въпросително отправените към него погледи на спътниците.
— Заминали? — извика Херман.
— Да. Мохавите са били тук.
— Мили Боже! Пленени от индианците! Трябва да потеглим след тях, незабавно! По-напред обаче ще линчуваме тези негодяи тук!
Всички бяха горчиво разочаровани и все повече и повече изпадаха в ярост. Един викаше, трябвало да избесят моряците, друг искаше, Миранда да бъдела пердашена с тояги до смърт. Трети пък беше на мнение, че трябвало всички да вържат на борда на платноходката и да я подпалят.
Сам Хокинс стоеше встрани, вкопчил ръце в релинга, сякаш се опасяваше, че те биха могли да докопат някого, ако ги освободеше.
Олд Файерхенд и Винету бяха единствените, запазили напълно спокойствието си.
— По-полека, по-кротко! — надвика ги Олд Файерхенд.
— Не бива да постъпваме прибързано и несправедливо. Вождът на апачите ще отиде до сушата да дочака своите войни. След това ще се осведомим от тези хора за случилото се. Едва тогава ще знаем какво да правим.
Винету тръгна мълчаливо.
— Да, да ги поразпитаме! — провикна се Джон Форнър.
— Изведете оная фуста!
Миранда бе доведена от каютата. Херман й хвърли презрителен поглед.
— Ако носите някаква вина за изчезването на Елми Уилкинс, нека Бог ви е на помощ!
Кормчията се бе съвзел от удара на Олд Файерхенд. Сам му кимна ухилен.
— Е, как ти се хареса тая работа? — попита. — Присмиваше се на яхтата, че търсела там отсреща. Тъпак! Ние бяхме вече тук. Нека се появил само оня мастър Уинтер, рече ти. Е-е, ето че почувства неговия юмрук. Благодари му! Ей го къде стои, ако не се лъжа.
Сам посочи Олд Файерхенд.
Ала ловецът нямаше време за Сам Хокинс. Той застана пред Миранда и показа Хофтър.
— Кой е този мъж?
— Собственикът на лодката, останалите са кормчията и моряците. Други тук няма.
— А вие? Вие коя сте?
Миранда погледна въпросително Олд Файерхенд, понеже не го разбра. Но Хофтър схвана опасното положение на испанката.
— Тя е моя годеница — изрече бързо — и скоро ще ми стане жена.
— В такъв случай се пригответе да отпразнувате сватбата в затвора!
— Охо! Мастър, аз съм честен човек!
— Много трудно ще ви е да го докажете. Олд Файерхенд не е човек, който може толкова лесно да бъде заблуден.
— Олд Файерхенд? Вие… вие сте Олд Файерхенд?
— Да, а индианецът, който току-що отиде на сушата, е Винету, главатарят на апачите.
— Винету!
Не само Хофтър извика тази дума, не, и останалите хора от лодката я произнесоха с благоговейно страхопочитание.
— Но тогава вие значи въобще не сте онзи Уинтер, който е подал телеграмата до Уилкинс?
— И която после вие укрихте? Аз съм всъщност. Трябва да знаете, че по рождение съм немец и се казвам Уинтер… Имате думата ми, онова укриване скъпо ще ви струва.
— Мастър, след като знам, че сте Олд Файерхенд, вече не се безпокоя — заяви храбро Хофтър. — Аз съм извършил грешка, то това наистина е станало без зла умисъл. А тези хора са при мен на служба. Те бяха длъжни да ми се подчиняват и следователно са точно толкова невинни, колкото боцман Форнър, който стои тук до вас.
— Ще видим! Как всъщност се стигна дотам, че оказахте помощ на престъпниците?
— Престъпници? Не мие известно за такива. Зная само че мастър Ролан и… и…
— Е, и?
Нещо пречеше на Хофтър да забърка името на Миранда в тази работа, за която бе започнал да подозира, че е съвсем друга и сама по себе си не е била нищо повече от една почтена фасада. Той обичаше Миранда или поне си въобразяваше, че я обича, и по тая причина искаше да я пощади. Но Олд Файерхенд беше неумолим.
— Е, и? — повтори той предишния си въпрос. — Изисквам пълната истина! Единствено тя може да ви спаси.
Притиснат до стената, Хофтър разказа изчерпателно под какъв предлог е бил заставен да заеме платноходката си. Той спомена дори ролята на Миранда, но опитвайки така да представи нещата, сякаш сеньоритата е действала добронамерено. После осведоми за събитията на лодката по време на пътуването и за появата на индианците мохаве.
Всички слушаха с напрежение. Когато Хофтър свърши, Олд Файерхенд дълго време гледа мълчаливо към земята.
— Това, което ни разказахте, звучи достоверно — реши той — и бих желал да простя на вас и хората ви произшествието. Но само на вас и екипажа. Защото съчиненията ви за сеньорита Миранда са глупост. Ние познаваме по-добре от вас тази мис и можете да говорите за късмет, задето ви освобождаваме от нея.