Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Стоп! — прошепна по едно време той. — Да починем.
— Точно тук се почива — съгласи се шепнешком Мокси.
Лисичето се изправи, погледна старото място на камъка, после самия камък, а след това заби поглед в дупката. Приятелите му го поглеждаха с нарастващ интерес. Дупката вече привличаше вниманието им.
Четиримата бяха тъй увлечени в общото дело, че не усетиха нищо. Дори през ума им не минаваше да запазят по някакъв начин тила си, където вече внимателно се промъкваха режисьорът и операторът, въоръжени с апаратурите си. И камерата, и магнетофонът бяха заредени. Камерата засъска тихичко. През нейното око се виждаха гърбовете на Лиско, Димби, Домби и Мокси, камъкът и в дъното — дупката.
— Добре ли си? — прошепна режисьорът.
— По-добре не може да бъде — прошепна операторът. — Хващам всичко.
— Радвам се… Ще мина малко напред.
— Недей!… Ловиш ли добре звука?
— Идеално, само че ако мина…
— Стой си, да не направим някой гаф!
Режисьорът се съгласи, знаеше, че колегата му има право — да се отива по-напред е безсмислено. Картината и звукът им бяха осигурени, храстът ги закриваше добре, едва ли някой би могъл да види окото на камерата между листата.
— Видя ли го? — прошепна операторът.
— Да — отвърна режисьорът.
— Какво, да не си разочарован?
— Очаквах нещо по-ярко, разбираш ли?
— Какво по-ярко? Лисиче!… Като всички лисичета.
— Стори ми се дребничко.
— Ще порасне.
И Димби, и Домби, и Мокси умираха от любопитство, горяха от желание да задават въпроси, а през време на почивката имаше и удобни моменти за тази работа, но дебнеха още по-удобния момент, който не идваше и не идваше. Тримата се чувствуваха гузни и разобличени от магнетофонния запис. Все пак Димби и Домби се надяваха, че първият въпрос ще бъде зададен от Мокси, и не се излъгаха. Мокси, който също чакаше най-удобния момент, не издържа и подведен от предчувствието си, каза:
— Лиско.
— Какво, Мокси? — прошепна лисичето, без да извърне поглед от дупката. — Искаш да питаш нещо?
— Е, да, но… без сръдни.
— Говори.
— Ще ми се да знам какво има в дупката.
— А, нищо.
— За първи път ми се случва да запушвам нещо, в което няма нищо.
— Но все пак — престраши се и Домби — кое те накара да запушваш точно тази дупка?
— Разсъжденията.
— Моля? — не изтрая и Димби.
Лиско се обърна към тях, помълча, отправи им по един многозначителен поглед и каза:
— Ако някой е избягал отнякъде и ако този някой се намира някъде насам, той може да се скрие само в тази дупка и никъде другаде, тъй като тази дупка прилича на скривалище…
Димби, Домби и Мокси започнаха да треперят още в началото на обяснението, а към края зъбите на Мокси зачаткаха по познатия ни вече начин.
— Ллиско!
— Кажи, Мокси.
— Ппак лли?
— Починахме ли? — запита лисичето.
— Ллиско, ти май ззапочваш отново — обади се Домби.
— От ссамото нначало казах, чче е намислил ннещо — забеляза Мокси.
— Хайде! — подкани ги Лиско. — Губим време.
— Ще ккажжеш ли какво има в дупката? — настоя Мокси.
— Не се правете на ударени! — залови се Лиско за камъка. — Знаете какво.
— Не знаем! — отвърнаха тримата едновременно.
Лиско се наведе и заби задни крака в земята:
— Да побързаме, докато е вътре!
— Питонът ли? — запита Димби.
— Питонът! — отвърна му Домби. — Да бягаме!… Къде е Мокси?
— Вече избяга — отвърна му Димби.
Двамата хукнаха към гората.
Лиско гледаше гърбовете им, искаше да ги извика, но не можеше да вика в момент като този, после Домби се спъна и
се търкулна, но успя да хване крака на Димби, който също се търкулна, двамата се изправиха едновременно и гората ги погълна.
— Глупако, какво става? — изскочи отнякъде жабокът.
— Нищо, Чими.
— Както си стояха, глупаците драснаха!… И друг път съм ги виждал да бягат.
— Това им е хобито — отвърна Лиско. — Чими, ще ми помогнеш ли?
— Какво ще правим?
— Ще търкулнем този камък до дупката.
— Защо?
— Правя една работа.
— А онези защо избягаха?
— Уплашиха се.
Чими се огледа:
— От какво?
— От камъка.
Чими огледа и камъка:
— Какво му е на камъка!… Нищо му няма на камъка!… Хайде!
Чими се наведе до Лиско и камъкът се отмести.
— Ти си славен жабок!
Камъкът се търкулна още малко и застана кажи-речи до дупката.
— Последна почивка — прошепна Лиско.
— Слушай, глупако, защо търкаляме тия камънаци?
— Говори тихо!
— Не мога тихо… Защо търкаляме камънаците?
— Чими, на теб мога да кажа спокойно. Знаеш ли защо избутахме камъка до дупката? Вътре има едно страшно чудовище, което избяга от Зоопарка.