Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Би било жестоко, ако всичко това се бе случило с някой среден човек — каза той. — Но щом веднъж човек е започнал да живее като воин, той вече не е обикновен. Освен това съм ти намерил достоен противник не защото искам да си играя с теб или да те дразня, или да те ядосвам. Един достоен противник може да те подтикне; под въздействието на противник като тази Каталина може да се наложи да направиш всичко, на което съм те учил. Нямаш друг избор.
Известно време мълчахме. Думите му ме бяха развълнували дълбоко.
После той поиска да повторя колкото е възможно по-добре вика, който бях чул, след като бях казал „Буенас ночес“.
Опитах се да възпроизведа звука и от устата ми се появи някакъв загадъчен вой, който ме изплаши. Дон Хуан пък навярно бе сметнал старанието ми за смешно; той се разсмя почти до забрава.
След това ме помоли да му разкажа всичко последователно: колко дълго съм тичал, на какво разстояние е била жената от мен, когато съм я срещнал, на какво разстояние е била от мен, когато съм стигнал къщата, и мястото, където тя е започнала да подскача.
— Нито една дебела индианка не може да подскача така — каза той, след като прецени всички варианти. — Не могат дори да тичат толкова дълго.
Накара ме да подскоча. Не можах да направя повече от четири подскока наведнъж, а ако бях прав в изчисленията си, жената бе взимала поне по три метра на всеки скок.
— Разбира се, ти вече знаеш, че отсега нататък трябва да внимаваш — каза той много нетърпеливо. — Тя ще се опита да те потупа по лявото рамо в мига, в който ти не съзнаваш това или проявиш слабост.
— И какво да направя? — попитах аз.
— Безполезно е да се оплакваме — каза той. — Отсега нататък най-важното е стратегията на живота ти.
В никакъв случай не можех да се съсредоточа върху думите му. Записвах механично. След дълго мълчание той попита дали усещам някаква болка зад ушите си или в малкия мозък. Отговорих отрицателно и той ми обърна внимание, че ако започна да изпитвам някакво дразнене на едно от тези две места, това ще означава, че съм проявил несръчност и Каталина ме е уцелила.
— Всичко, което си сторил миналата нощ, е било несръчно — каза той. — Първо, отишъл си на забавата, за да си убиеш времето, сякаш има някакво време за убиване. Това те е направило слаб.
— Искаш да кажеш, че не трябва да ходя по забави?
— Не, нямам предвид това. Можеш да ходиш където си искаш, но щом го правиш, трябва да поемеш пълна отговорност за делата си. Един воин живее живота си стратегически. Той би отишъл на такава забава или весела среща само ако това го изисква неговата стратегия. Това означава, разбира се, че той ще се владее отлично и ще направи всичко, което сметне за нужно.
Той ме погледна втренчено и се усмихна, после скри лице и тихичко се закикоти.
— Страшно си се оплел — каза той. — Твоят противник е тръгнал по следите ти и за пръв път в твоя живот ти не можеш да си позволиш да се държиш безотговорно. Този път ще трябва да научиш едно съвършено различно правене, правенето на стратегия. Мисли за него така: ако оцелееш след атаките на Каталина, един ден ще се наложи да и благодариш, че те е принудила да промениш правенето си.
— Това звучи ужасно — извиках аз. — Ами ако не оцелея?
— Един воин никога не се отдава на такива мисли — каза той. — Когато трябва да действа заедно с другарите си, воинът постъпва според правенето на стратегия, а в това правене няма победи и поражения. В това правене има само дела.
Попитах го до какво води правенето на стратегия.
— Води до това, че вече не зависиш от хорското благоволение — отвърна той. — На тази забава например ти си бил клоун не защото тя е служила на целите ти да бъдеш клоун, а защото ти си се оставил да зависиш от хорското благоволение. Ти не си успял да се овладееш, затова се е наложило да избягаш от тях.
— А какво трябваше да сторя?
— Въобще да не ходиш там или ако отидеш, да свършиш нещо определено.
— След като си се баламосвал с мексиканците, ти си станал слаб и Каталина се е възползвала от това. Затова и е застанала на пътя да те чака. Тялото ти обаче е знаело, че става нещо нередно, и все пак ти си я заговорил. Това е било ужасно. Когато се срещаш с противника си, не бива да проговаряш нито дума. После си и обърнал гръб. Това е било още по-лошо. После си избягал от нея, а това е било най-лошото, което си могъл да сториш! Тя очевидно е несръчна. Вещица, която си знае силата, би те смазала още тогава, в момента, когато си й обърнал гръб и си побягнал. Засега единствената ти защита е да останеш на място и да си танцуваш танца.