Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Постъпката му беше толкова неетична спрямо мен, че ме вбеси. След като изслуша гневните ми изблици, дон Хуан захвана да си тананика мексикански мелодийки. Той имитираше известни народни певци и изпълнението му беше толкова комично, че накрая аз се разсмях като дете. Забавлява ме така с часове. Никога не бях предполагал, че има такъв богат репертоар от идиотски песнички.
— Слушай какво ще ти кажа — каза накрая той. — Ако някой не ни погоди номер, никога няма да се научим как да постъпваме. Същото ми се е случвало и на мен, ще се случи и на всеки друг. Изкуството на покровителя е да ни заведе до ръба на пропастта. Един покровител може да ни посочи пътя и да ни изиграе. И преди съм ти правил номера. Помниш ли как схванах слабостта ти към лова? Ти сам ми каза, че ловът те е накарал да забравиш за тревите. Искаше да правиш много неща, за да станеш ловец, неща, които не би се заел да правиш, за да се научиш да познаваш тревите. Сега трябва да правиш много повече, за да оцелееш.
Той ме погледна вторачено и изведнъж избухна в смях.
— Та това е лудост — казах аз. — Ние сме разумни същества.
— Ти си разумен — отвърна той. — Аз не съм.
— И ти, разбира се — настоях аз. — Ти си един от най-разумните мъже, които познавам.
— Добре! — извика той. — Да не спорим. Разумен съм — и какво от това?
Накарах го да обясни защо е необходимо две разумни същества да се държат така ненормално, както бяхме постъпили с магьосницата.
— Хубаво, разумен си — каза той гневно. — И това значи, че вярваш в обилните си познания за света, така ли? Наистина ли вярваш? Ти си виждал само как постъпват хората. Твоят опит се ограничава единствено в онова, което хората правят с теб или с другите. Ти нищо не знаеш за този тайнствен, непознат свят.
Направи ми знак да го последвам до колата и се отправихме към недалечно мексиканско градче.
Не го попитах какво ще правим. Накара ме да паркирам край един ресторант, а след това минахме покрай автобусната спирка и смесения магазин. Дон Хуан вървеше от дясната ми страна и показваше пътя. Изведнъж усетих, че някой върви до мен от лявата ми страна, но преди да успея да извърна поглед, дон Хуан направи бързо и рязко движение; наведе се, сякаш да вземе нещо от земята, после ме сграбчи за лакътя и аз едва не се спънах о него. Повлече ме към колата и не пусна ръката ми дори за да отключа вратата. За миг не успях да пъхна ключа в ключалката. Той ме побутна лекичко в колата и влезе след мене.
— Карай бавно и спри пред магазина — каза той.
Бях спрял, когато дон Хуан ми кимна да погледна натам, Каталина стоеше на мястото, откъдето дон Хуан ме бе повлякъл. Без да искам, се свих. Жената направи няколко крачки към колата и плахо спря. Внимателно я заразглеждах и накрая реших, че е красива жена. Беше много мургава, със закръглено тяло, но изглеждаше силна и жилава. Имаше кръгло пълно лице с високи скули и две дълги смолисточерни плитки. Най-много ме изненада младостта й. Беше най-много на трийсетина години.
— Ако поиска, остави я да приближи — пошепна дон Хуан.
Тя направи три-четири стъпки към колата и спря на около пет метра. Спогледахме се. В този миг усетих, че в нея няма нищо заплашително. Усмихнах се и махнах с ръка. Тя се закикоти, като че ли беше някое срамежливо момиче, и закри уста с ръка. Усетих някаква радост. Обърнах се към дон Хуан, за да му кажа какво мисля за външността и поведението й, но той ме изплаши почти до смърт с вика си.
— Не обръщай гръб на тази жена, дявол да те вземе! — каза той с мощен глас.
Бързо се извърнах към жената. Тя бе направила още няколко стъпки към колата и стоеше на около два метра от вратата. Усмихваше се; зъбите й бяха едри, бели и много чисти. В усмивката й обаче имаше нещо призрачно. Не беше приветлива; беше едва сдържана гримаса; смееше се само устата й. Очите й бяха черни и студени и се взираха напрегнато в мен.
Ледена тръпка премина по тялото ми. Дон Хуан се разтърси в ритмичен кикот. След минута жената бавно пристъпи назад и се изгуби сред хората.
Подкарах колата и дон Хуан отбеляза, че ако не се стегна и не започна да уча, тя ще стъпи върху ми, както човек настъпва беззащитно куче.
— Тя е достойният противник, която, както вече казах, съм ти намерил — заяви той.
Дон Хуан каза, че трябва да почакаме за някакъв знак, преди да разберем какво да правим с жената, която пречи на лова ми.