Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Мексиканците, които бяха пияни колкото индианците, в същото време разбраха, че до този момент не бях танцувал; това сякаш ги обиди още повече. Станаха много нападателни. Един от тях насила ме хвана за ръката и ме задърпа по-близо до грамофона; друг ми поднесе пълна чаша с ракия и поиска от мен да я изпия на един дъх, за да докажа, че съм „мачо“.
Опитах се да ги възпра и се разсмях идиотски, сякаш наистина се забавлявах от поведението им. Казах, че най-напред ще танцувам, а после ще пия. Един от младежите извика за някаква песен. Момичето, което се занимаваше с грамофона, затършува сред купа плочи. Изглежда, беше пийнала, макар нито една от жените да не пиеше открито, и се затрудни при поставянето на плочата на диска. Някакъв младеж заяви, че плочата, която тя е избрала, не е туист; тя зарови в купа, опитвайки се да намери каквото бе нужно, и всички се струпаха около нея, като ме изоставиха. Възползвах се и побягнах зад магазина, далеч от осветената площ и извън погледите.
Стоях на около трийсет метра в тъмното до някакви храсти и се чудех какво да сторя. Бях изморен. Усещах, че е време да се кача на колата и да си ида у дома. Запътих се към къщата на Блас, където бе паркирана колата ми. Представях си, че ако карам бавно, никой няма да забележи, че си тръгвам.
Хората, които се занимаваха с грамофона, очевидно още търсеха плочата — успях да дочуя само пронизителното бръмчене на високоговорителя — и тогава гръмнаха заглушителните звуци на туиста. Изсмях се силно, представяйки си как се обръщат към мястото, където бях аз, и как откриват, че съм изчезнал.
Съгледах няколко тъмни силуета да идват от другата страна и да се упътват към магазина. Разминахме се и те измърмориха „Буенас ночес“. Разпознах ги и им заговорих. Казах им, че забавата е чудесна.
Преди да стигна до един остър завой на пътя, срещнах още двама души, които не познавах, но въпреки всичко поздравих. Заглушителните звуци откъм грамофона се чуваха почти толкова силно и на пътя, както пред магазина. Нощта беше тъмна и беззвездна, но ярката светлина от магазина ми позволяваше доста добре да гледам около себе си. Къщата на Блас беше съвсем наблизо и аз ускорих крачка. Тогава забелязах тъмните очертания на човек, който седеше или беше клекнал вляво от мен, на завоя на пътя. За момент помислих, че е някой от групата, който си е тръгнал преди мене. Човекът като че ли бе клекнал по нужда, встрани от пътя. Стори ми се странно. Хората в това селище обикновено вършеха естествените си нужди в най-гъстите храсталаци. Помислих, че който и да е пред мен, сигурно е пиян.
Стигнах до завоя и казах: „Буенас ночес“. Човекът ми отговори с призрачен, прегракнал, нечовешки вой. Космите по тялото ми буквално се изправиха. За секунда бях парализиран. После закрачих бързо. Погледнах крадешком. Видях, че тъмният силует се полуизправи — беше жена. Беше прегърбена, наведена напред; повървя така няколко метра, а след това заподскача. Затичах, а жената подскачаше като някоя птица отстрани, движейки се наравно с мен. Когато пристигнах до къщата на Блас, тя пресече пътя пред мен и почти се докоснахме.
Прескочих малка суха канавка пред къщата и нахлух с трясък през паянтовата вратичка.
Блас беше вече в къщата и остана равнодушен към разказа ми.
— Хубав номер са ти изиграли — каза той, явно за да ме успокои. — Индианците много се забавляват, като дразнят чужденците.
Това мое премеждие така ме бе изнервило, че на следващия ден вместо да се върна у дома, както смятах да сторя, отпътувах до къщата на дон Хуан.
Дон Хуан се върна късно следобед. Не го оставих нищо да ми разкаже, а избълвах на бърза ръка цялото си приключение, включително и обясненията на Блас. Лицето на дон Хуан помрачня. Може и да съм си въобразил, но реших, че се обезпокои.
— Хич да не вярваш на думите на Блас — каза той сериозно. — Той не знае нищо за борбите между магьосниците. Още в мига, в който си забелязал, че сянката е от дясната ти страна, е трябвало да разбереш, че работата е сериозна. И не е трябвало да тичаш.
— А какво да правя? Да остана там?
— Точно така. Когато един воин среща своя противник и противникът не е обикновено човешко същество, той трябва да остане. Само това го прави неуязвим.
— За какво говориш, дон Хуан?
— Казвам, че това е била третата ти среща с твоя достоен противник. Тя те преследва, чака момент на слабост от твоя страна. Този път за малко не те е сложила в торбата.
Бях обзет от безпокойство и го обвиних, че ме въвлича в излишна опасност. Оплаках се, че си играе много жестоко с мене.