Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Изтрий бузата й, Реймънд, защото вече трябва да се връщаме в залата — нареди рязко Уилям.
Като се усмихна, Реймънд направи това, което Уилям искаше.
Уилям вдигна ръката на Сора и започна да си играе с пръстите й, любувайки се на кадифената й кожа. Да, наистина, тя беше красива и той не можеше да вини Реймънд, че го беше забелязал. Но предпочиташе единствено той да се любува на красотата й, искаше я единствено за себе си.
Но беше ли наистина негова тя? Беше минало толкова много време, когато за последен път я беше имал. Тя приличаше на принцеса, недосегаема, чиста, и същевременно бе една съблазнителка, с тези прекрасни форми, които имаше тялото й и които го изкушаваха толкова силно. Той я притегли към себе си и тя с охота пристъпи към него, притискайки бедрото си към неговото. Допирът освободи желанието, което съществуваше в подсъзнанието му — да я целуне и да покаже на Реймънд чия жена беше тя. Сложи ръка на кръста й и я притисна към себе си. Тя го хвана за раменете, за да запази равновесие, и повдигна лицето си към неговото с ласкава готовност. И двамата изпитваха удоволствие от топлината на притиснатите си в прегръдка тела. Той я повдигна и тя застана на пръстите си.
— Обичам да те повдигам по този начин — прошепна нежно той. — Харесва ми, че съм много по-висок от теб, защото това ме кара да чувствам, че мога да те закрилям и пазя от всякакви беди.
Беше като в рая и ада. Той затвори очи и целият свят изчезна, за да останат само устните й. Те бяха леко разтворени, подканящи го да се потопи в тях и да създаде една чудна фантазия, която само те двамата можеха да изживеят. Но той не го направи. Само ги докосна леко със своите устни, после ги погъделичка с косъмчетата на брадата си, което я накара да се притисне още по-силно към гърдите му в пристъп на радост. Искаше да я положи на близкото легло, но останките от здравия му разум отказваха да го сторят по причини, които той не можеше да си спомни в момента.
Подсъзнанието му, това, което първо предложи тази лудост, продължаваше да настоява да й достави удоволствие още сега, но той благородно се отдръпна рязко от този капан.
Сора продължаваше да се притиска към него, хванала го с ръка за кръста. Той отново изключи за миг останалия свят и впи устни в нейните, наслаждавайки се на усещането, но после я пусна на пода и отвори очите си. Главата й се наклони назад, умоляваща за още внимание. Устните и бяха издути, бузите й пламтяха, а косата й беше паднала на челото. Уилям гледаше лицето й с обич.
— Убедителна демонстрация.
Един глас прекъсна заниманието на Уилям, той вдигна поглед и се втренчи безизразно в мъжа, който беше казал това.
— Свещениците казват, че е по-добре да се ожениш, отколкото да изгориш, но както изглежда, вие ще направите и двете.
Уилям проясни мозъка си. Разбра, че това бе Реймънд, който се шегуваше с тях, Реймънд, който ги наблюдаваше с добродушен интерес. Поглеждайки към отворената врата, той видя проточените глави на любопитните слуги и усмихнатите лица на гостите, които седяха на почетната маса. Уилям хвана Сора за главата и още веднъж я иритегли към себе си, а тя зарови глава в ризата му, криейки лицето си. Той погали косите й, за да я успокои, и отговори на Реймънд с груб хумор:
— Ако това е адският огън, то тогава грешниците ще трябва да скочат в жеравата му.
Реймънд се разсмя, без да сваля погледа си от Сора.
— Надявам се, че ще грабнеш красивата наследница, преди някой от нас да реши да я открадне.
Острата болка от незадоволеното желание, думите на приятеля му, макар и казани на шега, оценяващият поглед, с който той гледаше Сора, всичко това накара Уилям да изпита желание да удари най-близкия си приятел.
— Ще има melee, след като се нахраним. Ще участваш ли, или си твърде изморен за тази работа?
Реймънд подаде мръсната си наметка на оръженосеца и протегна ръце към тавана.
— Днес мога да убия и глиган с голи ръце.
— Вчера бяхме на лов и хванахме един — отговори сдържано Уилям.
— И днес ще го изядем?
— Да. Хайде да вървим, за да си вземеш и ти едно парче.
— Толкова съм гладен, че мога да го изям целия.
Сора повдигна глава.
— Побързайте тогава, милорд. Чакаме ви в залата — освободи се тя от прегръдката на Уилям и го хвана за ръката.
— Целият ти вид показва, че си била целувана, и то не лошо — каза й той. — Готова ли си да се изправиш лице в лице с всички гости?
— Горда съм всички да узнаят, че моят лорд ме желае — изправи надменно главата си тя, доволна, че той я покровителствува и се грижи за нея.
После си спомни отново за онзи зловещ шепот в двора и се притисна още по-плътно към Уилям. Той я поведе към пълната с гости зала.