Светлина в мрака

— Мислехме, че първо можеш да пробваш този — отговори тихо Сора и извади от своя сандък един прекрасен шлем, с обков от ковано желязо и специален предпазител за носа. — Бил е на баща ми. Това е единственият спомен, който имам от него. Как е успяла да го запази майка ми и аз не знам. Баща ми също е бил огромен мъж, както разправят, затова смятам, че може би шлемът ще ти стане. Ако пък не ти е по мярка, то има още един.

Тя му го подаде с двете си ръце и той го пое много внимателно.

— Оръжейникът го прегледа и каза, че състоянието му е добро, макар че е старомоден.

Уилям гледаше внимателно ведрото й лице, докато тя стоеше притихнала, очаквайки единствено неговото одобрение. Червените й, сочни като есенни ябълки, устни се извиха в нежна усмивка. Ръцете й бяха скръстени като за молитва и от цялото й същество лъхаше нетърпеливо очакване. Когато сложи шлема на главата си, той с изненада откри, че му става.

„Големи ръце, големи крака, голяма глава“, беше го закачал често баща му, но както изглеждаше, и бащата на Сора отговаряше на същото описание.

— Благодаря, миледи. За мен е чест да нося шлема на твоя баща.

— Сигурен ли си, че ти е напълно по мярка? — попита го тя. — Да не би да ти е голям и да ти се изплъзва от главата или пък да ти е малък и да ти стяга?

— Идеален е — увери я той.

— В такъв случай, това е моят сватбен подарък за теб — лицето й се озари от една усмивка. — Носи го за спомен от мен.

Той я взе в обятията си, а нейните ръце обгърнаха врата му в отчаяна прегръдка. Металните свръзки на бронята му леко я боднаха, но тя не им обърна внимание и се притисна пламенно към него.

— Ще чакам да ми донесеш наградите — усмихна му се тя, а устните й потръпнаха.

Той се наведе и я целуна. Целувката, по принуда, беше лека и кратка. Предпазителят за носа я удари по бузата, а и Гълиъм беше в стаята и ги чакаше. Но когато Уилям тръгна към вратата, тя докосна устните си с върха на пръстите си, запазвайки спомена, който той беше оставил върху тях.

Мод влезе в стаята точно когато Уилям излезе.

— Ела, миледи. Ще ви заведа до мястото ви в галерията. Като булка на вас се пада почетното място.

— Където всеки може да ме наблюдава, предполагам — каза намръщено Сора. — Ще трябва да се покажа уверена и спокойна.

— Уилям е голям боец — успокои я Мод. — Наистина можете да бъдете уверена и спокойна. Той няма да ви разочарова.

— Той има врагове — прехапа устните си тя. Трябваше ли да казва на Мод за чувството, което се беше промъкнало в душата й през последните няколко дни? Чувството, което я обсебваше все по-силно с нарастването на тълпата от хора наоколо? Чувството за някаква грозяща ги опасност и онзи тайнствен шепот в тъмнината?

— Той има повече приятели. Това, което казвате, е абсурдно — сгълча я Мод и тревогата й изчезна. Здравият разум на прислужничката й помогна да измами себе си, убеждавайки се в правотата на думите й. Да слуша Мод беше успокоение и утеха за душата й.

— Лорд Питър също ще се бие и ме увери, че няма да изпуска от очи сина си. Дори и най-големият глупак не би се осмелил да причини някакво зло на лорд Уилям точно сега, когато той се намира в собствения си двор и е заобиколен от цялото си семейство и от приятелите си.