Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Добре, майко. — Той вдигна короната и я хлопна на главата си. — Сега как е?
— Накривена е, миличък — каза тя с толкова познат спокоен тон, че Гарион погледна Поулгара сепнато. — Така приличаш на пиян моряк.
Ургит се засмя и оправи короната си. Гарион погледна внимателно Се’Недра, за да види дали има някакви следи от пороя сълзи, който се бе излял от нея миналия ден, но не откри никакви белези, че би могъл веднага да се повтори. Тя беше заета в тих разговор с ктанската принцеса Прала, а по изражението на момичето ясно личеше, че вече е омагьосана от чара на кралицата.
— А ти, Ургит? — каза лейди Тамазин. — Спа ли добре?
— Аз никога не спя добре, майко. Знаеш това. Още преди години реших, че да спиш нащрек е за предпочитане пред непробудния сън.
Гарион никога не беше харесвал мургите. Нямаше им доверие и дори се страхуваше от тях. Личността на крал Ургит обаче беше толкова нехарактерна за мургите, колкото и външният му вид. Той беше раздразнителен и непостоянен, а настроенията му се променяха от язвителна развеселеност до потиснатост толкова бързо, че Гарион беше съвсем несигурен какво ще последва. Ургит очевидно не беше силен владетел, а самият Гарион бе крал достатъчно дълго, за да види къде кралят на мургите допуска своите грешки. Въпреки това Гарион усети, че всъщност го харесва и изпитва към него странна симпатия — Ургит се бореше за длъжност, която далеч не му подхождаше. Това, разбира се, беше проблем. Гарион не искаше да го харесва и тази нежелана симпатия беше съвсем неуместна. Той стана от стола си и се оттегли към другия край на стаята, като се преструваше, че поглежда през прозореца, за да избегне подозренията на мургския крал. С някаква непоносима настойчивост той искаше да се качи на кораба и да се махне от този грозен мургски град, сгушен на пустия бряг; да се махне и от страхливия мъж, който всъщност не беше чак толкова лош, но когото той трябваше да счита за враг.
— Какво ти е, Гарион? — попита тихичко Поулгара, която бе дошла зад него.
— Просто съм нетърпелив, лельо Поул. Искам да се махна оттук.
— Всички искаме, скъпи — каза му тя. — Но трябва да потърпим още един ден.
— Той защо просто не ни остави на мира?
— Кой?
— Ургит. Не ме интересуват проблемите му. Защо трябва да седи и да ни разправя за тях през цялото време?
— Защото е самотен, Гарион.
— Всички крале са самотни. Това идва с короната. Но въпреки всичко повечето се научават как да се справят. Ние не хленчим, защото сме самотни.
— Това е грубо, Гарион — каза тя твърдо. — И е недостойно за теб.
— Защо всички сме толкова загрижени за един слаб крал с голяма уста?
— Може би защото от много време за пръв път срещаме мург, който показва някакви човешки качества. Такъв, какъвто е, той открива възможността един ден алорните и мургите да намерят начин да разрешат разногласията си, без да проливат кръв.
Гарион продължи да гледа през прозореца. По врата му плъзна лека руменина.
— Държах се детински, нали? — призна си той.
— Да, скъпи, боя се, че е така. Следваш предубежденията си. Обикновените хора могат да си позволят това. Кралете — не. Постави се на негово място, Гарион, и го наблюдавай много добре. Не пропускай възможността да го опознаеш. Ще дойде време, когато това познание ще ти помогне.
— Добре, лельо Поул — въздъхна Гарион и изпъна решително рамене.
По обед влезе Оскатат и обяви със стържещия си глас:
— Ваше величество, Агачак, йерарх на Рак Урга, моли да се срещне с вас.
— Въведи го, Оскатат — отговори Ургит отегчено, после се обърна към майка си и промърмори: — Мисля да взема да се скрия никъде. Твърде много хора знаят къде да ме намерят.
— Имам един чудесен килер, Ургит — отговори тя. — Топъл сух и тъмен. Би могъл да се скриеш там и да се завиеш с одеяло. Ще ти даваме храна от време на време.
— Подиграваш ли ми се?
— Не, миличък — каза тя. — Но независимо дали ти харесва, или не, ти си крал. Можеш да бъдеш или владетел, или разглезено дете. Изборът е изцяло твой.
Гарион виновно погледна Поулгара.
Мъртвешки бледият Агачак влезе, поклони се вяло на краля си и глухо каза:
— Ваше величество.
— Добре дошъл, Агачак! — отговори Ургит, без гласът му да издава и намек за истинските му чувства.
— Времето минава, ваше величество.
— То има този навик.
— Имам предвид, че може да се разрази буря. Готов ли е корабът?
— Очаквам да отплава утре — отговори Ургит.
— Отлично. Ще кажа на Кабах да се приготви.
— Жрицата Чабат успокои ли се? — попита Ургит.
— Не съвсем, ваше величество. Все още страда от загубата на любовника си.