Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
„Шпионите имат подслушвателни устройства и ампули с отрова — размишляваше Вирломи. — Как обаче се става шпионин, когато единствената ти връзка с околния свят са писмата, но не можеш да пишеш на никого и няма начин да кажеш онова, което искаш, без да те хванат?“
Сигурно и сама щеше да измисли начин, но Петра я улесни. Един ден се приближи зад нея при чешмичката и когато Вирломи се изправи, прошепна:
— Аз съм Бризеида.
Това беше всичко.
Връзката беше ясна — всички във Военното училище знаеха „Илиада“. И след като сега бяха във властта на Ахил, паралелът с Бризеида бе повече от ясен. И все пак имаше несъответствие. Бризеида беше пленничка на друг, а Ахил — истинският — беснееше, че не може да я има. Какво намекваше Петра, като казваше, че е Бризеида?
Сигурно бе свързано с писмото от Граф и предупреждението на Ахил. Значи беше ключ, начин да извести някого за Петра. „Бризеида“ би трябвало да говори нещо на някого навън. Може би имаше някаква закодирана програма и „Бризеида“ беше шифърът. Може би вече някой търсеше Петра, но тя не можеше да се свърже с него, защото нямаше достъп до мрежата.
Вирломи реши да не провежда общо търсене. Ако някой търсеше Петра, посланието би трябвало да е на страница, до която тя има достъп в границите на военната система. Това означаваше, че Вирломи навярно вече е посещавала тази страница.
Официалната й задача в момента бе да определи най-ефективния начин за намаляване риска за снабдителните хеликоптери при минимален разход на гориво. Това бе чисто технически проблем, тъй че нямаше как да оправдае извършването на исторически или теоретични справки.
Саяги обаче, друг възпитаник на Военното училище с пет години по-голям от нея, работеше по проблемите за умиротворяването и спечелване на доверието на местното население в окупираните страни. Затова Вирломи отиде при него:
— Ще полудея от тия алгоритми.
— Искаш ли да ти помогна?
— Не, не, трябва да си почина един-два часа, за да си прочистя мозъка. Аз мога ли да ти помогна с нещо?
Саяги, разбира се, бе получил същите писма като нея и беше достатъчно умен, за да не приеме предложението й буквално.
— Не знам. С какво можеш да ми помогнеш?
— С някое историческо проучване. Или теоретично. По мрежата.
Така му намекваше от какво има нужда. И той я разбра.
— Тогуро. Мразя тази тематика. Имам нужда от данни за неуспешни опити за омиротворяване и подчиняване. Освен това за масови кланета или депортиране.
— Какво си открил досега?
— Нищо. Не съм се ровил в темата.
— Благодаря. Обзор ли искаш, или само връзки към електронни страници?
— Копирай ми, каквото можеш. Но не ми трябват връзки. Така пак ще трябва аз да свърша повечето работа.
Съвсем невинна размяна на реплики. Вирломи вече имаше прикритие.
Върна се при компютъра и се разрови из историческите и теоретическите електронни страници. Не проведе открито търсене за думата „Бризеида“ — би било твърде очевидно, системата за следене щеше да го засече и Ахил, ако забележеше, веднага щеше да направи връзката. Затова Вирломи започна да преглежда заглавията на отделните теми в електронните страници.
Попадна на името Бризеида още във втория.
Беше тема от някого, наричащ себе си Хектор Победоносни. Хектор не беше случайно име — той бил герой и единственият човек, способен да се противопостави на Ахил, но накрая Ахил го убил и влачил трупа му пред стените на Троя.
Все пак посланието беше ясно, ако знаеш, че под Бризеида се има предвид Петра.
Вирломи прегледа още няколко теми, като се преструваше, че чете, но всъщност съчиняваше отговор за Хектор. Когато го измисли, отново се върна на посланието и започна да пише, съзнавайки, че това може да доведе до незабавното й екзекутиране.
Според мен тя завинаги ще си остане непокорна робиня. Няма да прекършат волята и дори да я принудят да мълчи. Колкото до изпращането на послание до някого зад стените на Троя, откъде си сигурен, че тя го е направила? И каква полза? Скоро след това Троя била превзета и всички — избити. Не си ли чувал за Троянския кон? Бризеида е трябвало да предупреди троянците да се пазят от гърците дори когато носят подаръци. Или да го направи чрез някоя вярна приятелка.
Подписа го със собственото си име и електронен адрес. Все пак трябваше да мине като съвсем невинно послание. Всъщност се тревожеше, че може да звучи твърде невинно. Ами ако онзи, който търсеше Петра, не разбереше, че паралелът й с непокорството и мълчанието на Бризеида са свидетелства на очевидец? Или че „вярната приятелка“ е самата Вирломи?