Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Далеч напред видяха фиорд, врязан дълбоко в ледената покривка и защитен от всички страни от скалисти планини. Мърсър предположи, че разбилият се самолет се намира на юг от мястото, където свършваше тесният залив. Погледна часовника си — имаха десет минути до задължителното кацане. Той бе стеснил кръга, доколкото бе възможно, и бе съобразил необходимостта да открият катастрофиралия С-97 с времето за намиране на място за приземяване.
— Мърсър! — извика Вилхелм Трайтшке, един от екипа на Ервин, който седеше зад тоалетната. — На около четири километра отпред, точно преди онази скала, която прилича на перка на акула.
Мърсър погледна през стъклото, забеляза описаната от Вилхелм особеност на релефа и се съсредоточи върху сянката върху чистия лед пред нея. За миг помисли, че са го открили. Размерът беше същият и имаше форма на самолет, но когато се вгледа отблизо, Мърсър видя, че това е скала, която не бе излязла съвсем на повърхността. Устните му се изкривиха от огорчение.
— Имаш силно зрение, Вилхелм, но не е това. Продължавай да гледаш.
Минута по-късно вторият пилот тупна Мърсър по рамото и посочи.
— Там!
Близо до мястото, където планината се издигаше, преди после да се спусне към фиорда, имаше отломка, която стърчеше от леда като надгробен камък. Макар да беше очукано и огънато от десетилетното преместване на ледовете, ясно се виждаше, че това е крило на самолет. На стотина метра от него имаше друго парче, паднало върху нисък скален хребет.
Формата на планината, извисяваща се над разбития С-97, показваше, че самолетът е имал допълнителното нещастие да кацне в канал от лавина. Падането сигурно бе задействало лавина, която го бе затрупала и скрила от търсачите по въздуха и по земята. Но температурата се бе повишила и снегът беше рекордно малко, затова самолетът се виждаше. Тъй като тази част на Гренландия беше почти неизследвана, вероятно бе стоял така от години, без никой да го забележи.
Гайгеровият брояч не бе отчел радиация, откакто бе включен, но Мърсър продължаваше да се тревожи, че старият самолет е облъчен. Той бе казал на пилота, ако намерят С-97, да се приземи на три мили от него. Отново погледна часовника си. До края на търсенето оставаха Две минути, а след това — само дванайсет, за да кацнат и Да се отдалечат от катастрофиралия самолет.
Мърсър докосна пилота, посочи към земята и се върна на мястото си.
— Открихме го — съобщи той. — Сега ще се приземим, затова закопчайте предпазните си колани.
Мърсър седна до Аника.
— Страхувам се — каза тя, когато бръмченето на моторите се промени.
— Не се бой. Какъв е шансът да оцелееш от разбиване на хеликоптер, само за да умреш в самолетна катастрофа?
— Как може да си толкова спокоен?
— Преструвам се. Не забравяй, че този самолет може да се приземява върху лед и сняг и пилотите знаят какво правят. Всичко ще бъде наред.
Минута преди да се приземят, пилотите наредиха на пътниците да се подготвят. Мърсър опря глава в коленете си и уви ръце около краката си. Знаеше, че приземяването ще бъде трудно.
Но никой не бе подготвен за онова, което предстоеше. ДС-3 докосна земята за миг. Ските изсъскаха и се тряснаха по неравната повърхност и после едната се закачи в твърдо като скала парче лед. Самолетът се стовари тежко на земята и корпусът едва не се разпадна. ДС-3 престана да се движи по права линия и започна да подскача и да се плъзга, бързо губейки скорост. Сред писъците на пътниците се чу звук на строшени стъкла. Пилотската кабина се напълни със сняг, който изригна през вратата. Двете седалки зад банята се откъснаха от пода и се блъснаха в стената. Вилхелм Трайтшке и Герт Крайгсберг връхлетяха върху металната стена. Вратовете им се прекършиха едновременно.
Инерцията се изразходва и опашката на самолета падна на земята с оглушителен трясък. Корпусът се изкриви и задната част се откъсна. ДС-3 най-после спря и студеният въздух проникна в пътническото отделение. Айра бе свършил забележителна работа със закрепването на багажа. Въпреки силния удар купчината кашони не се бе преместила и не бе задействала детонатора.
Мърсър разкопча предпазния колан, стана и залитна. Догади му се. Звуците наоколо бяха разтърсващи. Неколцина пътници продължаваха да пищят от болка и страх, а другите ридаеха неудържимо. По-зловеща обаче беше тишината откъм предната част на самолета. Снегът бе затрупал вратата на пилотската кабина. Пилотите бяха заровени някъде там.