Господарят на светлината [bg]

— Няма да кажа на никого, ако и ти не кажеш.

— Уверявам те, че няма.

— Ще наглеждам кармичните изследвания — психотестуването.

— Точно него имах предвид.

— Довиждане, приятелю. Довиждане, Яма.

И Яма напусна Павилиона на Локапалите. А малко след това влезе богинята Ратри.

— Приветствам те, Кубера.

— Приветствам те, Ратри.

— Защо седиш тук в усамотение?

— Защото нямам с кого да споделя самотата си. А ти защо идваш — сама?

— Защото нямах с кого да разговарям — до този момент.

— Разговор ли търсиш, или съвет?

— И двете.

— Седни.

— Благодаря ти. Страхувам се.

— И може би си гладна?

— Не.

— Вземи си плод, ще ти налея и сома.

— Добре.

— От какво се страхуваш и как да ти помогна?

— Видях Бог Яма да излиза оттук…

— Да.

— И когато надзърнах в лицето му, осъзнах че той наистина е Бог на Смъртта и че на този свят има сили, от които дори боговете се страхуват…

— Яма е силен и той е мой приятел. Смъртта е могъща, и не е приятел никому. Той и тя съществуват заедно и това е странно. Агни също е силен и е Огънят. И той е мой приятел. Кришна може да бъде силен, ако пожелае. Той износва телата с невероятна скорост. Пие много сома, твори музика и преследва жените. Ненавижда както миналото, така и бъдещето. Той също е мой приятел. Аз съм последният от локапалите и не съм силен. Каквото и тяло да получа, то бързо затлъстява. По-скоро съм баща, отколкото брат на моите трима другари. Мога да възприема тяхната любов към алкохола, музиката и жените, защото тези неща са присъщи на живота и затова ги обичам не само като богове, но и като хора. Но Яма, ме плаши не по-малко от теб, Ратри. Когато приеме своя Облик, той се превръща във вакуум, който кара мен — нещастния дебелак, да трепери от ужас. И тогава той няма приятели. Така че, не се притеснявай, че се боиш от него. Ти знаеш, богиньо на Нощта, — когато някой бог е в затруднение, неговият Облик му се притичва на помощ, както например сега — над беседката се спусна здрач, макар да е далеч деня от своя край. Знай, че си срещнала един твърде разтревожен Яма.

— Той се върна толкова неочаквано.

— Да.

— Мога ли да попитам защо?

— Страхувам се, че това е тайна.

— Има ли нещо общо с Брама?

— Защо питаш?

— Мисля, че Брама е мъртъв. Боя се, че Яма е повикан, за да открие неговия убиец. Той ще ме намери, дори ако спусна над Небесата нощ, дълга столетия, а аз не смея да погледна в лицето на вакуума.

— А ти какво знаеш за това предполагаемо убийство?

— Мисля, че аз съм последната видяла Брама жив, или първата, която го е намерила мъртъв, в зависимост от онова, което означаваха неговите конвулсии.

— Опиши ми обстоятелствата.

— Вчера, рано сутринта го посетих в Павилиона, с надежда, че ще успея да го убедя, да превърне гнева си към нещастната Парвати в милост и да й позволи да се върне в Небесата. Казаха ми, че ще мога да го открия в неговата Градина за Наслаждения и аз се отправих натам…

— Казаха ти? Кой ти каза?

— Една от неговите жени. Не си спомням името й.