Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Илейн, ти със сигурност пак ще танцуваш — беше единственото нещо, което можеше да каже. — Как успя да създадеш подобно прекрасно създание!
Жените в стаята го гледаха като побъркан.
Илейн успя да се усмихне въпреки изтощението си.
— Някой ден ще научиш Брадли да танцува, Умни очи. — Тя протегна ръце. Когато Ричард положи бебето в ръцете й, усмивката й направо засия.
— Е, момчето ми, значи все пак намери начин. — Зед повдигна вежда: — Научи ли нещо ново?
Брадли вече беше на десет години и го наричаше чичо Ричард.
Завръщайки се от спомените си, Ричард се върна към думите на Кара.
— Напротив, ще го направиш — каза й той нежно. — Дори да се наложи да ти заповядам. Искам да почувстваш чудото на новия живот, на новия дух в прегръдките си, за да знаеш какво е човек да държи в ръцете си магия, различна от тази на Агиел. Ще го къпеш, ще го повиваш, ще го държиш, докато се оригва, ще разбереш, че този свят има нужда от нежните ти грижи и че съм готов да поверя на тези грижи собственото си дете. Ще му гукаш и ще се заливаш от смях, изпълнена с надежда за бъдещето, и вероятно ще забравиш, че в миналото си убивала хора.
Ако не можеш да разбереш другите причини за действията ми, се надявам да вникнеш поне в тези.
Той отново се облегна назад и за пръв път от часове насам отпусна мускули. Около него сякаш настъпи пълна тишина. Замисли се за Калан и мисълта му отплува надалеч.
Кара прошепна през стиснати устни и през сълзи — мек звук, едва доловим в огромната зала и мъртвешката й тишина.
— Ако се оставиш да те убият, докато се мъчиш да завладееш света, ти обещавам да натроша всяка една костичка по мъртвото ти тяло със собствените си ръце.
Ричард усети как устните му се разтягат в усмивка. В тъмнината зад затворените му клепачи се завъртяха цветни кръгове. Усещаше стола около себе си — стола на Майката Изповедник, на Калан. Оттук тя бе управлявала обединената Средна земя. Усещаше очите на първата Майка Изповедник и нейния магьосник да го гледат от тавана на пустата зала. Сега, след като бе поискал от всички страни в Средната земя да му се предадат и бе оповестил по този начин края на едно съюзничество, изградено с мисълта за вечен мир.
Беше влязъл в тази война заради Средната земя. Раздаваше заповеди на бившите си врагове, острието на меча му бе опряно в гърлата на бившите му съюзници.
Само за един ден преобърна света наопаки.
Ричард знаеше, че прекратява съюза с благородни намерения, но потръпваше от болка при мисълта какво можеше да си каже Калан. Тя го обича и ще разбере, опита се да убеди сам себе си той. Трябва да разбере.
Добри духове, ами Зед, какво ще си помисли той?
Отпусна ръце там, където неведнъж бяха стояли ръцете на Калан. Представи си как ръцете й го прегръщат, както предишната нощ на онова място между световете. Помисли си, че едва ли се бе чувствал толкова щастлив и обичан през целия си живот.
Стори му се, че някакъв глас му нашепва, че трябва да си потърси легло, но вече беше заспал.
Седемнадесета глава
Въпреки че на връщане Тобайъс Броган завари двореца си заобиколен от няколко хиляди невъзпитани Д’Харански войници, генералът беше в добро настроение. Нещата се развиваха като по ноти — не съвсем както ги бе планирал тази сутрин, но въпреки това чудесно. Д’Харанците не му попречиха да влезе, но го предупредиха, че ще е най-добре да не прави опити да излиза отново тази нощ.
Нахалството им беше унизително, но той повече се интересуваше от старицата, която Еторе вече трябваше да е подготвил за него, отколкото от липсата на обноски на Д’Харанските войници. Имаше въпроси към нея и беше нетърпелив да узнае отговорите. Тя би трябвало да му ги даде с готовност. Еторе си разбираше от работата. Макар за пръв път да му се поверяваше подготовката за разпит на заподозрян — без помощта на по-опитен негов събрат, — младежът беше доказал, че има здрава, непоколебима и талантлива ръка. Еторе беше повече от готов да изпълни подобна задача.
Тобайъс изтърси снега от наметалото си върху рубиненочервения килим със златисти нишки, без да си прави труда да почисти ботушите си, преди да влезе в блестящото от чистота антре. Запъти се към коридорите, водещи към стълбите. Просторните помещения бяха осветени от лампи, окачени пред сребристи рефлектори, които препращаха танцуващи отблясъци към първокачествената дървена ламперия. Стражите с кървавочервени наметала, обикалящи двореца отвътре, докоснаха чела с пръсти и се поклониха. Тобайъс не си направи труда да отвърне на поздравите им.