Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Ритмичните съчетания от тонове и напомняха вокални звуци като тези, които понякога тихичко си тананикаше, но бяха по-ярко изразени. Това музика ли беше?
Изведнъж нечий глас поде песен. Айла се обърна и видя Барзек, с отметната назад глава, издаващ пронизителен вой, който цепеше въздуха. Снижи го до ниско вибрато, което накара гърлото на Айла да се стегне и приключи на рязка висока нота като недовършен въпрос. В отговор на това тримата музиканти започнаха бързо да барабанят по мамутските кости, като ритъмът следваше мелодията на Барзек; получи се пълно съответствие между песен, акомпанимент и чувство, което Айла не можеше да си обясни.
Неколцина други се присъединиха с пеене, но не с думи, а с тонове и пригласяне, под акомпанимента на инструментите от мамутски кости. След известно време музиката се промени и постепенно доби различен оттенък. Стана по-бавна, по-внушителна, като мелодиите предизвикваха чувство на тъга. Фрали запя с висок и нежен глас, този път с думи. Тя пееше за жена, която изгубила стопанина си и чието дете погинало. Айла много се разчувства, спомни си за Дърк и очите и се напълниха със сълзи. Когато вдигна поглед, видя че и други плачеха, но особено се развълнува, когато зърна Крози, вперила безизразно очи пред себе си, с неподвижно старческо лице, но със стичащи се по бузите и ручейчета от сълзи.
Когато Фрали започна да повтаря последните фрази на песента, Трони се присъедини към нея, последва я и Лати. При следващото повторение, стихът беше изменен и Нези и Тюли, чийто глас беше наситен нисък контраалт, запяха заедно с тях. Стихът пак се промени, присъединиха се още гласове и музиката отново смени характера си. Получи се разказ за Майката и легенда за народа, света на духовете и техния произход. Когато жените стигнаха до мястото, в което се казваше за раждането на Духовния мъж, мъжете се присъединиха към тях и музиката се превърна в хорова размяна на стихове между мъжете и жените с нотки на дружелюбна надпревара.
Музиката стана по-бърза, по-ритмична. В изблик на чувства Талут смъкна наметалото си от кожа и скочи в центъра на групата, танцувайки и щракайки с пръсти. Със смях, одобрителни викове, тропане с крака и пляскане по бедрата хората насърчаваха Талут да изпълни атлетичния си танц с големи подскачания в такт с музиката. За да не остане по-назад, Барзек се присъедини към него. Когато и двамата започнаха да се уморяват, в кръга влезе Ранек. Неговият танц с бързи стъпки и по-сложни движения предизвика още крясъци и аплодисменти. Преди да спре, той извика Уимез, който отначало се дърпаше, но после, окуражаван от хората, подхвана танц, чиито движения определено се различаваха от тези на предишните изпълнители.
Айла се смееше и викаше заедно с останалите, като се радваше на музиката, песните и танците, но най-вече на ентусиазма и веселието, които я изпълваха с приятни чувства. Друез се хвърли в танца с пъргавина и акробатичност, после Брайнан се опита да му подражава. Неговият танц беше лишен от обиграността на по-големия му брат, но всички му аплодираха за усилията, което окуражи Крисавек, най-големият син на Фрали, да се присъедини към тях. И тогава Туси реши, че и се танцува. Подсмивайки се, Барзек, я хвана за ръцете и се завъртя с нея. Талут, взел пример от Барзек, откри Нези и я вкара в кръга. Джондалар се опита да склони Айла да се присъединят към танцуващите, но тя се дърпаше и тогава, като забеляза, че Лати гледа с грейнали очи танцьорите, тя го подкани да се обърне към не.
— Лати, ще ми покажеш ли стъпките? — попита я той.
Тя се усмихна с благодарност на едрия мъж. Усмивката и беше като на Талут, забеляза отново Айла. Лати го хвана за ръцете и те се присъединиха към останалите. Тя беше стройна и висока за дванадесетте си години и движенията и бяха грациозни. Сравнявайки я с останалите жени през погледа си на външен човек, Айла прецени, че един ден момичето ще стане много привлекателна жена.
В танца се включиха още жени и когато музиката отново смени характера си, вече почти всички се движеха в такт с нея. Хората запяха и Айла изпита влечение към танцуващите, които се хванаха за ръце в кръг. С Джондалар и Талут от двете и страни, тя се понесе напред, назад и в кръг, танцувайки и пеейки, като музиката ги караше да пристъпват все по-бързо и по-бързо.
Най-сетне, с един последен възглас, музиката спря.
Хората се смееха, разговаряха, поемаха си дъх — и музиканти, и танцьори.
— Нези! Още ли не е готова тази манджа? Цял ден ми мирише на нея и умирам от глад! — извика Талут.
— Я го вижте — каза Нези, кимайки към огромния бабанка. — Има ли вид на умиращ от глад? — Хората се разкикотиха. — Да, гозбите са готови. Просто изчаквахме на всички да им се прияде.