Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Експедиционен началник съм, приятелю мой — отвърна Лорен. — Опитваме се да възстановим изгубената си репутация.
Като се обърна към ротата, Лорен извика:
— За по-чест! Пушки — на рамо! Точно така, момчета. Сега, тъй като още не се е стъмнило, постойте тук, поприказвайте си за каквото имате да приказвате. Аз също имам да си поговоря малко с моя другар.
Лорен се обърна към Морис.
— А! — рече той. — Днес в секцията чух две важни новини.
— Какви новини? — сепна се Морис.
— Първата е, че и аз, и ти сме били станали подозрителни.
— Знам, друго?
— Ами, знаел си!
— Да!
— Втората е, че цялото съзаклятие с букетчето цветя било ръководено от Рицаря на Мезон-Руж.
— И това знам.
— Хубаво — огорчи се малко Лорен. — Но има едно друго нещо, което в никой случай не може да ти е известно. Това с цветята и това с подземния тунел под гостилницата са един и същ заговор!
— И това ми е известно.
— Тогава — погледна в земята съкрушеният Лорен — нека ти кажа третата новина. Тази вече пък съвсем не може да си я чувал, сигурен съм. Довечера отиваме да хванем Рицаря на Мезон-Руж!
— Да хванете Рицаря на Мезон-Руж?
— Да.
— Та ти жандарм ли си станал?
— Не съм станал жандарм, но съм патриот. Всеки патриот принадлежи на отечеството си. Прочее, тъй като отечеството ми тегли безбожно от този Рицар на Мезон-Руж, който прави заговор след заговор, отечеството ми повелява на мен, който съм патриот на патриотите, да го отърва от гореспоменатия рицар. Той страшно много се бърка в работите му, а аз се покорявам на отечеството си.
Тази тирада предизвика още по-голямо безразличие у Морис.
— Все едно — рече той. — Но на мен ми се вижда малко странно да се товариш с подобни работи.
— Не съм се натоварил аз, натовариха ме — отбеляза Лорен. — Но аз ще ти призная, че и да не бяха, сам щях да отида да им се моля за това. Ние трябва да участваме в някое блестящо и трудно дело, за да възвърнем милостта и доверието към нас. Тази милост ни е особено нужна не само заради нас самите и за собствената ни безопасност, но и за да можем при първия сгоден случай да забием някой и друг сантиметър желязо в корема на Симон ботушаря.
— Но как ли са разбрали, че Рицарят на Мезон-Руж е бил начело на заговора от подземния тунел?
— Е, това още не се знае, сигурно само предполагат — рече Лорен.
— А — възкликна Морис, — всичко това само предположения ли са?
— Ние обаче работим със сигурност… — отбеляза Лорен.
— Я ми обясни как се примиряваш ти с подобни противоречия. Защото…
— Слушай ме внимателно…
— Слушам те.
— Преди малко чух да викат: „Голям заговор, открит от гражданина Симон!“ Мръсникът му с мръсник! — изруга Лорен и продължи: — Поисках сам да се уверя и да разбера цялата истина. Хората говореха за някакъв подземен път.
— Има ли в действителност такова нещо?
— О, има. Видях го с очите си. Той продължи в стихове:
Морис мълчеше.
Лорен беше очаквал друга реакция.
— Защо не ми се смееш? — попита той.
— Ами стиховете са на Молиер — рече Морис. — Освен това цялата тази работа никак не ми се вижда смешна.
— Значи така, а? Лорен се гласеше за спор.
— Я ти все пак ми кажи какво си видял?
— Видях тунел под земята. Казвам ти го пак: видях го, вървях и разбрах, че по него може да се стигне от гостилницата на гражданката Плюмо до улица Кордери, под 12 или 14, не си спомням много добре.
— Наистина ли, Лорен, си вървял в този тунел?
— Открай докрай. И да ти кажа право, проходът е изкопан прекрасно. Освен това на три места той бе преграден с железни решетки, които са вече вдигнати. Ако заговорниците бяха успели, благодарение на тези решетки, жертвайки двама-трима от своите хора, те щяха да успеят да скрият вдовицата Капет на някое съвсем отдалечено и сигурно място. Но за щастие, те не сполучиха. Този отвратителен и гнусен Симон успял да разкрие всичко.
— Но аз мисля — рече Морис, — че незабавно е трябвало да арестуват обитателите на къщата на улица Кордери.
— Е — въздъхна Лорен, — искаха да ги арестуват, естествено, но къщата беше съвсем празна.
— Това — добре — продължи Морис, — но тази къща няма ли си собственик?
— Никой не го знае кой е. Знае се само, че от една-две седмици е била продадена. Повече нищо. Тъй като къщата е съвсем стара, смята се, че новият й стопанин ще прави ремонт. Старият успял да офейка далеч от Париж. Аз пристигнах тъкмо когато се разискваше този въпрос. Извиках Сантер малко настрани и му казах: „Както виждам, вие съвсем сте объркали конците.“ „Истина е това, което говориш — отвърна ми той, — объркахме ги.“ „Къщата е скоро продадена, нали тъй?“ — викам му. „Да“ — казва ми той. „Преди две седмици?“ — питам го. „Две или три“ — отговаря. „Пред нотариус ли е продадена тя?“ — питам го. „Да“ — отговаря ми той. „Ами тогава защо не издирите всички парижки нотариуси и веднага ще разберете пред кого от тях е продадена къщата! В акта за продажбата ще откриете и имената, и адресите на купувачите…“ „Браво бе! — вика Сантер. — Това е чудесен съвет. А пък те обвиняват, че си бил лош патриот! Лорен, Лорен, дявол ме взел, ако не възвърна честта ти!“