Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
Той се върна при служителите и каза:
— Майне херен, хер доктор Холм наистина ми даде няколко напътствия, които са толкова ценни, че реших да ги взема под внимание. Ще променя съобразно тях плана, който възнамерявах да следвам, и в тази връзка имам да ви направя няколко пояснения.
Господата приближиха изпълнени с очакване, а князът продължи:
— Вече казах, че Лаура Вернер е говорила истината. Тя е станала майка и от страх и срам е скрила раждането и смъртта на детето. На това решение повлияло хилавото състояние на детето, което действително скоро починало от немощ. Сега се искало трупчето да бъде тайно погребано. Младата майка го сложила в една кутия и отнесла през нощта на гробището. Същия ден било извършено погребението на някакъв мъж, чийто гроб още не бил напълно засипан. В неговата рехава пръст смятала Лаура Вернер да погребе своето дете.
— Такива бяха действително нейните показания — потвърди съдебният съветник. — Но тогава тя спомена за появата на второ женско създание.
— Тук също е казала истината, макар думите й да са били възприети като смехотворни извъртания. И така, неотдавна на мястото, където бях с хер съдебния съветник, също се родило дете — момиченце. Майката го удушила с един червен транспарантен шнур и заедно със собствената си майка го отнесла до гробището. Старата останала отвън до зида, а дъщерята се прехвърлила през него вътре. Имала намерение да зарови трупа на умъртвеното дете точно в същия гроб, при който в този миг се намирала Вернер. Убийцата приближила. Това била същата Вартенслебен, която преди малко беше спомената. Тя се изплашила, когато забелязала втора жена, заела се да осъществява същото намерение — тайно да погребе едно дете. Убийцата имала здрави нерви. Бързо се съвзела от страха и взела решение да обърне в своя полза тази среща.
Господата слушаха с най-голямо внимание. Разказът ставаше все по-интересен. Князът продължи:
— Вартенслебен си помислила, че не човек държи в ръката си нишките, от които зависи бъдещето. Знаела, че много често едно незначително, непредвидено или невзето под внимание обстоятелство води до разкриване на престъплението. Такъв можел да бъде и при нея случаят, което сега имала възможност да предотврати. И така, оставила временно детския труп настрана, за да не го види другата, приближила и я заговорила.
— Как ли трябва да се е изплашила Вернер! — обади се лекарят.
— Естествено, неимоверно! В своя ужас тя допуснала Вартенслебен да измъкне от нея името й, жилището и всички други обстоятелства. След това настоятелно я замолила за мълчание. Вартенслебен обещала, но не мислела да спази обещанието си. Когато Вернер побягнала, тя извадила детето от кутията и го подменила със своето. Дори дрехите разменила. После погребала детето си в ковчега на Вернер и се отдалечила с нейното.
— За да го скрие тук под плевника? — попита прокурорът.
— Да, както установихте.
— Каква рафинираност! И майката на тая Вартенслебен й е била помощница?
— Естествено. И сега се появява едно неизяснено обстоятелство, относно което обаче скоро ще добием яснота. При плевника имало една личност, която наблюдавала двете жени.
— Някой мъж?
— Не, едно женище. Предполагам, че исполинът Борман ви е известен?
— Естествено! Дори повече отколкото може да му бъде приятно.
— Известно ли ви е семейното му положение?
— Да — отговори прокурорът. — Та нали задачата на съдията е възможно по-точно да се информира за личните връзки на обвиняемия.
— Следователно знаете какви близки има исполинът?
— Да. Той има жена и дете.
— И после?
— Един брат, който се изявяваше като акробат и неотдавна трябваше да бяга заради малтретиране и убийство по невнимание. Все още не ни се е удало да го заловим.
— Жива ли е майката на тези двама братя?
— Да.
— Къде се намира?
— Това сега не мога да си спомня. Мъкне се наоколо с дъщеря си, която със своето телосложение била напълно равностойна на двамата братя и следствие на това била показвана като исполинска дама и атлетка.
— А знаете ли името й?
— Аврора.
— Така е. Е, майне херен, именно тази Аврора, атлетка и исполинска дама, е била онази вечер по някаква причина скрита при плевника.
— Дяволите да го вземат! — изплъзна се от обержандарма. — Това е крайно интересно!
— Но за Вартенслебен не е било никак интересно да бъде изненадана в своята престъпна дейност.
— Какво? Това женище е сварило Вартенслебен, майката и дъщерята?
— Да.
— Без после да направи донесение?
— Тя е продала своето мълчание.
— Аха! На каква стойност?
— Хиляда гулдена.
— Притежавала ли е Вартенслебен толкова много пари?