Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Тя, изглежда, е разполагала с пет хиляди гулдена. По същото време именно на хер Фон Шарфенберг изчезнали пет хиляди гулдена…
— Спомням си — каза обержандармът. — Аз самият арестувах извършителя — някой си Петерман, който беше управител на хер Фон Шарфенберг.
— Известна ли ви е съдбата му?
— Да. Той направи самопризнание и беше осъден. Наскоро бил помилван и се върнал в столицата, както чух.
— Знаете ли къде живее и с какво се занимава?
— Не. Нямам си вземане-даване с регистрационната служба.
— Той живее при мен. Назначих го за секретар.
— О! — прозвуча възклик на изненада.
— Да. Направих го, понеже съм убеден, че този мъж е невинен.
— Невъзможно! Той си призна.
— По някакви странни причини. Ще си позволя един намек. Споменатата Вартенслебен е била любовница, метреса на младия Фон Шарфенберг.
— По дяволите! Сега започва да просветва! — вметна прокурорът.
— Тя е родила в жилището на Петерман, който трябвало тайно да я подслони и да се грижи за нея. Един ден внезапно изчезнала.
— Заедно с детето, естествено?
— Да.
— И може би също с онези пет хиляди гулдена?
— Вероятно.
— Вероятно, казвате?
— Защото не мога да го докажа, макар че съм склонен да го твърдя.
— Досетих се, понеже казахте, че Петерман е невинен.
— Аз съм убеден в това!
— Той ли ви се довери?
— Не. За онези дни той си мълчи. Но аз си поставих задача въпреки неговата сдържаност да докажа невинността му. Както казах, убеден съм, че Вартенслебен е откраднала парите, които липсвали в неговата каса.
— Той защо не го е казал?
— За да пощади младия си господар, лейтенант Фон Шарфенберг Нали неговият баща не бивало да знае за връзката му с Вартенслебен.
— Това действително е едно небивало доказателство за вярност и жертвоготовност. Но щом Петерман упорства, нищо не може да се направи.
— Аз в никой случай не губя надежда.
— Имате ли основания?
— Да. Хилядата гулдена, които исполинката поискала за своето мълчание, й били изплатени под формата на две петстотингулденови банкноти, чиито номера били посочени във връзка с разгласяването на онази злоупотреба. Исполинката прочела материала и оттогава се страхува да пусне двете банкноти в употреба.
— Още ли ги има?
— Да.
— Ех, да знаехме само къде се намира тази Аврора.
— Тя е тук, в столицата.
— Наистина ли, наистина ли?
— Аз тайно я придружих до странноприемницата. Ще я арестуваме заедно с майка й.
Обержандармът беше направо въодушевен. Той потри ръце и каза:
— Това действително е един съвършен, бляскав криминален случай! Само да можехме да намерим и двете банкноти! Но те сигурно са добре скрити!
— Наистина е така — забеляза князът.
— А-а! „Наистина“ казахте, Ваша светлост?
— Както чухте!
— Знаете, че са добре скрити?
— Да.
— Тогава би трябвало скривалището да ви е известно!
— Точно такъв е случаят. Исполинката ги е залепила зад хастара на портмонето си.
— Как може да го знаете?
— За това по-късно! Сега въпросът е да си подсигурим нея и майка й.
— Това трябва да стане с предпазливост. Тя е силна и при всички случаи ще се отбранява.
— А пък аз бих желал да се избегне всяка шумотевица.
— Къде е отседнала?
— В странноприемница „Кафявия кол“.
— Чудесно! Веднага ще се заема с приготовленията по арестуването й!
— Моля, хер обержандарм, оставете ми още малко време! — додаде князът усмихнато. — С това стигам до предложението, което хер доктор Холм направи. Та ако арестуваме исполинката в странноприемницата, следва да се очаква, че тя всичко ще отрече.
— Със сигурност ще го направи.
— Ето защо хер Холм ни съветва да я заловим тук, при плевника, на местопрестъплението.
— И как да я нагласим тая работа?
— Моля да предоставите това на мен. Ако ми дадете половин час време, майне херен, гарантирам ви, че исполинката ще се появи тук с майка си, за да отстрани детския труп.
— Ако наистина е сигурно!
— Гарантирам!
— Това е достатъчно!
— В такъв случай ще ви помоля, хер обержандарм, дотогава тайно да надзиравате странноприемницата. Ако исполинката излезе, нека някой от хората ви я последва. Хер прокурор, искате ли да присъствате на залавянето на двете жени?
— Естествено!
— Ние трябва да им дадем време да разкрият дупката. Направят ли го, те са изобличени. И трябва да наблюдаваме действията им.
— Това е трудно, тъй като от тази страна няма никакво прикритие.
— Разполагаме само с едно средство да приближим дотолкова, че да можем внимателно да ги наблюдаваме.