Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Опасно беше повече да се разхождаме. Светеха само цветчетата на апеапе. Далече се чуваха непознати звукове, които несъмнено означаваха някоя опасност.
Почти всеки ден ни носеше по нещо ново, за което дотогава не можеше да се мисли.
Часът беше 6 сутринта. От листата на апеапе, опрели до стъклото на прозореца, се стичаха капки от утринната роса. Тия капки светеха, което означаваше, че слънцето е изгряло. Зелените гирлянди от големи листа образуваха свод около камиона. След великолепната закуска с червения крем на кокосовите орехи азахи опитахме се да изследваме откъде да минем по-лесно. Големите дървета и палмите, разделени на значително разстояние, позволяваха да караме камиона през дървовидната папрат и плетениците на апеапе. Силната машина от 150 конски сили влачеше след себе си цяла верига от гирлянди. На волана беше Мартин Ларсензвей, погълнат само от едно: как да разкъсва плетеницата на разточително израсналите на свобода апеапе, папрат и храсти. Опасност имаше само от едно: острите бодли на храстите да не пробият гумите. Цели пространства от тия храсти и дървовидна папрат лягаха под колелетата и се изправяха след нас, без да личи, че сме ги прегазили. От всички страни ни обгръщаше буйна тропическа растителност. Палми азахи, диви банани и всевъзможни други, нам неизвестни, оранжеви и червени плодове по храстите съблазнително ни се предлагаха. Часовете се изнизваха и полутъмнината от листата на апеапе стана по-плътна от появилите се платани с огромни клони, Исполинските дървета образуваха лабиринт, лишен от каквато и да било друга значителна растителност. В него вирееха само мъховете скорпионите и кафявите жаби, които не се нуждаеха от светлина. Стана студено като в зимник. Полъхваше влага от вътрешността на гората. Освен мрачните сенки на дебелите платани, нищо друго не можеше да се разпознае.
Прастара епоха беше събрала на едно място, което нямаше име, хиляди платани, издръжливи на постоянната влага, спускащи се отгоре през клоните. Кафявите жаби крякаха, от клоните висяха пепеляви паяжини.
Спряхме камиона между редицата платани, отворихме капаците да се проветри загретият мотор и излязохме навън с по един кокосов орех, дано открием поне какви са паяците, чиято мрежа се спускаше над камиона. Клоните на платаните пукаха, а никакво движение не се забелязваше. Невидима сила ги притискаше и те вибрираха.
Докъдето можеше да обхване окото, в тъмните коридори се простираха само платаните и паяжините, но никъде не се виждаше никакъв паяк или друго животинче, което да ни покаже какви обитатели живеят в тая непрогледна влага.
Насядали по стъпалата на камиона, с разчупени кокосови орехи в ръце, всеки от нас небрежно загребваше с лъжичката си прекрасния розов крем, мълчеше и се вглеждаше в мрака.
Никой не усети как се бе отпуснал точно над главите ни един космат черен паяк. Лигавото животинче полази с косматите си крака Мартин Ларсензвей. Без да се помръдне, той го хвана с дясната си ръка и го постави в празнината на кокосовия си орех. Осветен от петро-макса, когато влязохме в камиона, паякът се сви на кълбо. Взехме от лабораторията една малка стъкленица и в нея вкарахме нашия опасен враг, който се размърда и ни се показа целият. Ограден от стъклото, паякът се опита да излезе, но се хлъзна по гръб — дебелият му корем не му позволяваше да се изправи.
Нощта премина в свирене с укалелето и ослушване да чуем нещо от нощните обитатели на платановата гора.
Отначало паякът стържеше по стъклото, после, когато загасихме светлината, се умълча. На сутринта го намерихме умрял. На издутия му корем се виждаха няколко снесени през нощта яйца. Поставихме тялото на умрелия паяк заедно с яйцата в една стъклена кутия и след четири дни открихме, че яйцата са се излюпили. Ларвите лакомо се хранеха от дебелия корем на майка си.
Четири дни се лутахме из платановата гора, докато стигнахме до пампаса, който ни разделяше от ляноса на реката Ориноко.
Освободени най-после от влагата на джунглите и непроходимите гори, ние бяхме победили всички препятствия на Дяволската планина. Далече на север голямата река светеше като море.
Ляносът на река Ориноко се ограждаше по двата бряга от просторни пампаси, невидими блата и стенещи от ветровете върбалаци.
Крясък на птици, праскания на гърмящи змии, сподавени стонове на уловени от питоните антилопи, цвиленето на дивите коне, зловещото виене на чакали и хиени се разнасяше едновременно с отчаяния писък на маймуните в прегръдката на гладната пума. Листата на цветята в буйната трева образуваха безкрайни редици, които освежаваха пустотата на девствения пампас.