Смъртта на Некроманта

— Да?

— Констан Макоб.

Погледът на Юбер се зарея в пространството. Никола беше виждал същия ефект при разказвачите по пазарищата в парсийските градове. Те обикновено биваха неграмотни, но пазеха в паметта си хиляди строфи от поетични предания. Слез малко Юбер каза:

— Един от магьосниците, екзекутирани по времето на крал Рожер. Име покрито с позор.

— Магьосникът или Кралят? — попита Никола и седна край масата.

Юбер прие въпроса сериозно.

— И двамата, въпреки че това е съвсем отделна тема. Искаш ли справка за Макоб?

— Ако обичате.

Доктор Юбер пристъпи към рафтовете и закрачи замислено покрай тях.

— Всеки помни Макоб единствено като некромант и нищо повече. Преди него, знаеш, на некромантията се е гледало с лошо око, но е била съвсем законна. Занимавала се е основно с методи за разкриване, по онова време. Да видиш в нечий нокът древни крале и да ги питаш за тайни неща — Юбер се засмя — Макоб я карал като най-обикновен магьосник в продължение на години. Тогава по време на една епидемия починала жена му и няколко от децата му.

— Сигурно ли е, че са починали от естествена смърт? — попита Никола вдигнал вежда в знак на съмнение.

— Да, След това бил заподозрян и за тяхната смърт, но не мисля, че го е направил. Не, не мисля. Лечебната магия била безпомощна, а по онова време аптекарите били почти безполезни. Мисля, че след като починала най-голямата му дъщеря, тогава Макоб … се променил.

— Полудял ли?

— Трудно е да се каже. Съдейки по действията му, трябва да е полудял. Но не се държал като луд човек. Бил изключително умен и умел. Работите му през онзи период били повече от брилянтни. Непрекъснато удивявал преподавателите в Лодун, получавал титли от Краля и водел абсолютно нормален личен живот в дома си в града. И убивал хора. Накрая го хванали, съвсем случайно. Къщата до неговата била продадена и новите собственици пристроявали конюшня. Една от дворните стени се срутила, поради некадърността на строителите и паднала върху едното крило от къщата на Макоб. По това време бил на път. Когато строителите побързали да поправят щетата, намерили първото тяло — Юбер потръпна и продължи. — Никой никога няма да разбере колко хора е убил. Габар Вентарин прочел тайните дневници на Макоб преди да ги изгори и открил, че Макоб е разширил границите на некромантията в посока съвсем различна от откриването на тайна информация. Бил открил как да извлича сила не само от смъртта, но и от болката. — доктор Юбер млъкна и докосна ръба на една книга. — „Той привикал за свои съюзници тъмни сили и се сговорил с тях да предизвикат нещастия и упадък. Носел смърт на невинни и прикривал следите си с хаос…“ Това е от Разказите на Адери Катар. Това не ти трябва, там няма нищо ценно. Екзекуциите на Рожер, това е по-добро. Само отпреди петдесет години е и има поне половин дузина копия, затова мога да ти заема едно с чиста съвест — той загледа смръщено рафтовете. — Не е тук. Не, не е тук. Да отидем и да я потърсим, става ли?