Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Сега, тук в Лодун, можеше само да се надява, че тя ще спази обещанието си.
— Можеш ли да купиш билети за влака и да провериш дали в хотела няма някакво съобщение от Рейнар или Ишам? — Никола попита Мадлин.
Беше оставил инструкции и на двамата да пратят телеграма в хотела на гарата, в случай, че настъпи някакво развитие с Октав или промяна в състоянието на Арисилд.
— Аз трябва да проведа още едно разследване.
Мадлин изчетка праха от реверите си.
— Относно това как Октав се оказа толкова отблизо запознат с работата на Едуар ли?
Изражението на Никола беше загадъчно.
— Да, но как изобщо се досети?
— Едуар е провел повечето си експерименти тук, нали?
Тя се облегна на стълба и многозначително попипа периферията на шапката си, точно както подхождаше на млад мъж. Улицата не бе много оживена, сновяха основно минувачи, излезли на разходка, фермерски каруци и неколцина студенти с измачкани мантии, забързани към университетските порти, вероятно току-що възстановили се от нощ, прекарана по кабаретата.
— Предполагам не подозираш Асилва, щом щяхме да се обръщаме към него за помощ?
— Не, не е Асилва.
Асилва беше помогнал на Никола да изнесе съдържанието на кабинета на Едуар след ареста на стария учен, нещо, което можеше да вкара Никола в затвора и да докара на Асилва смъртна присъда, в качеството му на магьосник и съответно носещ наказателна отговорност за некромантия. Освен това, той се беше борил до последния момент за освобождаването на Едуар, въпреки че навремето бе възроптал, че сферите на Едуар са опасни и не е трябвало да бъдат създавани. Не мислеше, че Асилва би предал дългогодишния си приятел, дори години след смъртта на Едуар.
— Арисилд ми каза нещо, което ме накара доста да се замисля за Иламирес Роан. И ако елиминираме Арисилд и Асилва, в момента той е единственият жив магьосник, запознат със ситуацията.
— Това го знаем — Мадлин го гледаше със съмнение — Роан беше Ректор на Лодун и учител на Арисилд. Ако не друго, той може да е много опасен.
— Зависи. — Никола взе ръката в Мадлин.
— От какво?
От това дали просто е дал информация на Октав или е лудият магьосник на Октав.
— Ако това е така, няма да е безопасно да се конфронтираш с него. Сигурен ли си…
— Сигурен съм в едно нещо. че „сигурно“ е състояние, в което никой от нас няма да се озове, докато всичко това не свърши.
Никола поговори с неколцина стари познати в кафенето до северната порта на университета и разбра, че обектът на отмъщението му не само е в града, но и този следобед ще си е у дома и ще посреща гости. Това идеално съвпадаше с намеренията на Никола и освен това му остана време, за да потърси повече информация за Констан Макоб.
Най-доброто място за това беше Библиотека Албаран, понастоящем разположена в една от най-старите сгради на Лодун. Застанал във фоайето на величествената сграда, сред мириса на остаряла хартия, прах и време, студентските дни на Никола му изглеждаха отминали толкова наскоро, като че ли белязалите го години не бяха означавали нищо. Той отпрати раздразнено тази мисъл. Миналото си беше минало, мъртво като Едуар. Но по-скоро импулсивно, той намери един от помощник-библиотекарите и попита за Доктор Юбер.
Помощникът за отведе до една стая във външната стена на укреплението, която било някога участък от вътрешен отбранителен коридор. Високо горе на стените все още имаше наблюдателници, направени първоначално за изливане на вряло масло върху всеки промъкнал се през външните порти. Но сега този коридор беше разделен на половин дузина стаи с високи тавани и стените бяха покрити с рафтове. Тесните прозорци, представлявали някога бойници за арбалети или мускети сега бяха запълнени с матово стъкло. Доктор Юбер стоеше пред една голяма маса, отрупана с книги и вестници. Той махна на помощника преди мъжът да ги представи един на друг и каза:
— Никола Валярд. Да не би да си дошъл, за да завършиш обучението си?
Беше висок мъж с оредяла бяла коса и сбръчкано добродушно лице. Носеше върху костюма си черно-пурпурна университетска мантия, сякаш тъкмо бе излязъл от съвещание на преподавателите.
— Не, сър.
Никола едва сдържа усмивката си. Юбер беше изключително простодушен и нямаше вероятност да любопитства относно нуждата му от тази информация, сякаш Никола просто бе някой от студентите, които идваха тук, за да съберат материали за монография.
— В града съм по работа, но ми е нужна информация по една тема и мисля, че вие можете да ми я предоставите.