Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Хей — извика момчето след нея. — Къде хукнахте?
Тя излетя през вратата.
Беше на улицата. Облещено жежко слънце и блъскащи се тълпи. Не виждаше никъде бялата риза с червена яка. Мъжът не беше имал време да пресече улицата. Надникна зад ъгъла и го видя да се отдалечава спокойно към Пета улица. Тръгна след него.
Беше на около трийсет и пет, облечен в евтини дрехи, наподобяващи екип за голф. Панталоните му бяха омачкани. Кубинките му бяха мръсни. Носеше тъмни очила и си отглеждаше малък подрязан мустак. Приличаше на човек, който прекарва много време навън, но не като строителен работник например — по-скоро като техник, който надзирава другите. Може би строителен техник. Строителен инспектор. Нещо такова.
Опита се да запомни детайлите. Скъси разстоянието помежду им, после реши, че това не е много умно, и изостана. Мнимият Брюстър спря пред някаква витрина и я разглежда известно време, после продължи.
Тя стигна до витрината. Беше магазинче за керамика, на витрината бяха изложени евтини чинии. Сара се зачуди дали Брюстър не е разбрал, че го следят.
Да следи терорист по централна градска улица й се струваше като сцена от филм, но беше и по-страшничко от очакваното. Магазинът за военни стоки беше останал далеч назад. Сара не знаеше къде е Кенър в момента. Искаше й се да е с нея. Самата тя изпъкваше твърде много в тълпата — хората по тротоара бяха предимно от латиноамерикански произход, а и освен че бе руса, главата й стърчеше доста над техните.
Слезе на улицата и тръгна покрай бордюра. Така се отърва от петнайсетина сантиметра височина, но косата й не стана по-малко руса. За това обаче не можеше да направи нищо.
Остави на Брюстър двайсетина метра преднина. Не смееше да увеличи разстоянието от страх да не го изгуби.
Брюстър пресече Пета, мина още половин пресечка, после зави наляво по някаква тясна уличка. Сара стигна до нея и спря. Имаше струпани чували с боклук и миризмата на гнило се долавяше отдалеч. Голям камион за доставки препречваше другия край.
А от Брюстър нямаше и следа.
Беше изчезнал.
Нямаше как да изчезне, освен ако не беше влязъл в някоя врата. Вратите бяха на шест-седем метра една от друга, някои разположени дълбоко в тухлената стена.
Тя прехапа устни. Не й харесваше мисълта, че не го вижда. Но пък при камиона в дъното имаше работници…
Тръгна по уличката.
Поглеждаше към всяка врата на минаване. Някои бяха заковани с дъски, други — заключени. Някои имаха зацапани табели с името на фирмата и указания:
Никакъв Брюстър.
Беше изминала половината уличка, когато нещо я накара да погледне назад. Тъкмо навреме да види как Брюстър излиза от един вход и бързо тръгва назад.
Тя хукна.
На минаване покрай входа видя възрастна жена, застанала на прага. Табелката гласеше „Коприна и платове Мънро“.
— Кой е този човек? — извика Сара.
Старата жена сви рамене.
— Сбъркал входа. Редовно го правят… — Каза още нещо, но Сара вече се беше отдалечила и не я чу.
Стигна до тротоара и продължи да тича. Виждаше Брюстър на половин пресечка напред. Вървеше бързо, почти подтичваше.
Брюстър пресече Четвърта улица. Един пикап спря до тротоара на няколко метра пред него. Син и очукан, с аризонски номера. Брюстър бързо се качи и пикапът потегли с рев.
Докато Сара трескаво си записваше номера на пикапа, колата на Кенър наби спирачки до нея.
— Скачай.
Тя се вмъкна при него и Кенър настъпи газта.
— Къде беше? — попита тя.
— Да взема колата. Видях те да излизаш. Засне ли го?
Съвсем беше забравила за сака на рамото си.
— Мисля, че да.
— Браво. Собственикът на магазина ми даде името му.
— Така ли?
— Макар че едва ли е истинското му име. Дейвид Паулсън. И адрес за доставка.
— На ракетите?
— Не, на установките.
— Къде?
— Флагстаф, Аризона.
Синият пикап се появи в полезрението им.
Последваха пикапа по Втора улица, покрай сградата на „Лос Анжелис Таймс“, покрай наказателния съд и оттам по магистралата. Кенър си го биваше — успя да запази значителна дистанция, но и за миг не изпускаше пикапа от поглед.
— Не ти е за пръв път — каза Сара.
— Напротив.
— А каква е онази карта, която показваш на всички?
Кенър извади портфейла си и й го подаде. Вътре имаше сребриста значка, която много приличаше на полицейска, само дето релефните букви гласяха „РАНС“. Имаше и служебна карта, издадена от „Разузнавателна агенция за национална сигурност“.