Ключът на светлината

Цветовете, материите, шарките и ароматите. Всичко.

А той се мотаеше тук, чаровен и мъжествен, с безупречния си костюм и скъпи обувки. Ухаеше приятно на луксозен сапун и афтършейв. Навярно плащаше повече за един сапун, отколкото струваха нейните джинси. И мислеше, че има право да се върти около нея, да диша въздуха й и да я кара да се чувства като недодялана жена от по-низша класа.

— Какви са плановете ти за тази стая?

Зоуи записа измерванията си и остана с гръб към него.

— Това е главното помещение. За прически, маникюр и грим. — Не чу отговор и нещо я накара да извърне глава към него. Бе вперил поглед в тавана. — Какво?

— Имаме от онези малки крушки. Много практично и забавно. Имат предимството, че могат да се нагласят под различни ъгли. Към изисканост ли ще се стремиш или към непринудена обстановка?

— Не виждам защо да не съчетая и двете.

— Добра идея. Пастелни или ярки цветове?

— Тук ярки, а в залите за козметични процедури пастелни. Слушай, Брадли…

— О, това прозвуча като реплика на майка ми. — Вече бе приклекнал, за да разгледа един каталог. Вдигна глава и й се усмихна. — Всички майки ли преминават курс за усвояване на този смразяващ тон?

— Мъжете нямат право на достъп до тази информация. Ако ти кажа, ще се наложи да те убия. А просто нямам време. След месец имотът окончателно става наш и искам плановете ми да бъдат готови, за да мога да започна ремонта веднага щом подпишем документите.

— Мога да помогна.

— Зная какво правя и какво искам. Не зная защо си въобразяваш…

— Почакай. Много си докачлива. — Човек би очаквал една жена, която носи прилепнали джинси и халка на пъпа, да бъде малко по-достъпна. — Аз съм в бизнеса, не помниш ли? — Брад докосна емблемата на „Хоуммейкърс“ върху каталога. — Освен това обичам да давам приноса си потенциалът на една сграда да бъде използван по най-добрия начин. Мога да ви помогна с работата и материалите.

— Не търся подаяния.

Той остави каталога и се изправи.

— Не говоря за подаяния, а за помощ. Какво у мен те кара да се държиш толкова враждебно?

— Всичко. Нечестно е. — Зоуи сви рамене. — Но е така. Не разбирам хора като теб и се отнасям към тях с недоверие.

— Хора като мен?

— Богатите, привилегировани особи, които управляват американските империи. Съжалявам. Сигурно имаш някои добри качества, иначе не би бил приятел на Флин. Но ние с теб нямаме нищо общо. А и в момента имам твърде много грижи и никакво време за игрички. Нека изясним едно, няма да спя с теб.

— Господи, не си струва да живея повече.

Зоуи едва сдържа усмивката си, но от опит знаеше, че този тип мъже са хитреци.

— Сега ще кажеш, че не се надяваш да спиш с мен.

Брад си пое дъх, преди да заговори. Бе закачила слънчевите очила на деколтето на потника си и издължените й жълтеникави очи се взираха право в неговите.

— И двамата знаем, че никой мъж не би отговорил честно на този въпрос, защото е най-неудобният от неудобните. Другите в тази категория са: „Този тоалет прави ли ме дебела“ и „Намираш ли тази жена за привлекателна“. Ако не го знаеш, за нищо на света няма да ти кажа.

Този път Зоуи трябваше да прехапе устни, за да сдържи смеха си.

— Последното не е въпрос.

— Все пак е мистерия и капан. Затова ще кажа просто, че те намирам за много привлекателна и че имаме повече общи неща, отколкото предполагаш, като започнем с общите приятели. Наистина искам да помогна на теб, Малъри и Дейна за ремонта. Никоя от вас не е длъжна да спи с мен, въпреки че, ако трите спретнете една хубава оргия, не бих се съпротивил. Засега ще те оставя да работиш.

Тръгна към стълбите и извърна глава назад, докато слиза.

— Впрочем следващия месец в „Хоуммейкърс“ ще има разпродажба на тапети и бои. От петнадесет до тридесет процента намаление.

Зоуи забърза след него.

— Кога следващия месец?

— Ще ти кажа.

Нямало да спи с него. Брад поклати глава, докато вървеше към колата си. Щеше да съжалява за това твърдение. Очевидно не знаеше, че единственото, на което никой от фамилията Вейн не може да устои, е откровено предизвикателство.

Намерението му бе само да я покани на вечеря. „Сега — реши той, докато оглеждаше прозорците на втория етаж — ще се наложи да изчакам известно време и да изградя стратегия“.

Зоуи Маккорт щеше да се озове под обсада.