Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Беше логично.
Нямаше нищо общо с мания. Това, че бе купил една картина заради нейното лице и то не излизаше от мислите му, не означаваше, че е обсебен.
Просто проявяваше интерес.
Репетираше встъпителни реплики под носа си единствено защото знаеше колко важно е общуването. Не се смущаваше да заговори една жена. Непрекъснато бе заобиколен от жени.
Често сами го заговаряха. Бе един от най-желаните ергени в страната. Господи, колко мразеше това определение. Жените бяха готови на всичко само за да си побъбрят с него.
Ако Зоуи Маккорт не можеше да отдели пет минути за един учтив разговор, тя щеше да загуби.
Когато я видя да свива по тясна алея, вече се бе превърнал в кълбо от нерви. Раздразнението, което погледът й издаде, щом го забеляза зад себе си, преля чашата.
Чувствайки се объркан и обиден, Брад слезе.
— Следиш ли ме? — попита тя.
— Моля? — попита той със същия хладен и равнодушен тон. — Мисля, че надценяваш чара си. Флин се тревожи за Малъри. Видях те и ми хрумна да попитам как е тя.
Зоуи го наблюдаваше с крайчеца на окото си, докато отключваше багажника. Джинсите й бяха еластични и разкриваха стегнати женствени форми. Бе облечена с вталено червено яке, а под него носеше прилепнал потник на райета, който достигаше до два сантиметра над колана й. Брад забеляза, че има пиърсинг на пъпа и малка сребърна халка. Върховете на пръстите му пламнаха от желание да я докосне.
— Преди малко се отбих да я видя.
— А? Кого? А, Малъри! — Усети парене в тила и мислено се прокле. — Как е?
— Изглежда уморена и малко потисната.
— Съжалявам. — Пристъпи напред, когато тя започна да разтоварва. — Нека ти помогна.
— Няма нужда.
— Сигурен съм, че можеш и сама. — Брад реши проблема, като грабна двата тежки каталога с мостри на тапети от ръцете й. — Но не виждам причина да не се възползваш от предложението ми. Ремонт ли правите?
Зоуи извади каталог за бои и малка кутия с инструменти, която той издърпа, тетрадка и парчета от плочки.
— Подписахме договор за покупката на тази къща. Ще откриваме фирми тук. Необходима е работа.
Брад тръгна пред нея и я остави да затвори багажника. Да, щеше да падне доста работа, но сградата имаше солиден облик и се намираше на стратегическо място, до удобен паркинг.
— Изглежда стабилна — отбеляза той. — Проверихте ли основите?
— Да.
— Ще инсталирате ли охранителна система?
Тя извади ключовете, които бе получила от агента на недвижими имоти.
— Това, че съм жена, не означава, че не зная как се купува къща. Разгледах безброй сгради и тази беше на най-изгодна цена и на най-добро място. Нуждае се от козметичен ремонт. — Побутна вратата. — Можеш да оставиш тези неща на пода. Благодаря. Ще кажа на Малъри, че си попитал за нея.
Брад продължи навътре и тя бе принудена да му стори път. Въпреки че му костваше огромно усилие, успя да се сдържи да не погледне отново към пъпа й.
— Винаги ли се вбесяваш, когато някой се опитва да ти помогне?
— Вбесявам се, когато някой си въобразява, че не мога да се справям сама. Слушай, нямам много време да свърша това, за което съм дошла. Трябва да се залавям за работа.
— Тогава няма да ти преча.
Брад огледа тавана, пода и стените, докато минаваше през преддверието.
— Хубаво пространство. — Не забеляза влага, но го лъхна хлад. Запита се дали отоплението не работи, или жената зад него излъчва студени вълни. — Коя част ще бъде за теб?
— На горния етаж.
— Добре. — Тръгна по стълбите и се усмихна, когато чу въздишка на досада. — Чудесно стълбище. Белият бор винаги е добър избор.
Част от парапета трябваше да бъде подновена, а дограмата на двойния прозорец над стълбите се нуждаеше от укрепване. Налагаше се да се помисли за по-добро уплътнение.
Стените бяха замърсени и се виждаха няколко пукнатини. Но това лесно щеше да се оправи.
Харесаха му преходите между помещенията. Запита се дали тя ще отстрани отчасти талашитените врати, или ще ги замени с масивни, подобаващи на солидната сграда.
Какво ли щеше да прави с осветлението? Той не разбираше нищо от козметични и фризьорски услуги, но му се струваше логично доброто, силно осветление да е важно за един салон.
— Извинявай, трябва ми кутията с инструменти.
— Какво? О, съжалявам. — Подаде й я и прокара пръсти по очукания перваз. — Знаеш ли, не е зле тук да използваш черешова дървесина за контраст. Различните материали в естествен цвят създават уют. Нали няма да застилаш пода?
Зоуи извади ролетка.
— Не.
Защо Брад не си тръгваше? Тя имаше работа и куп неща за обмисляне. Най-важното, от което се нуждаеше, бе да остане сама в прекрасната сграда, да крои планове, да мечтае и да си представя как ще изглежда салонът й в завършен вид.