Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Дъще — каза Аная и нагласи шала си, който изведнъж цъфна на раменете й, — ти наистина се справяш добре с работата си, но това не ти дава право да държиш такъв тон.
— Получихте доста привилегии — добави Миреле, — но изглежда, забравяте, че тези привилегии са ви дадени.
— Когато аз бях Посветена — изсумтя Морврин, — всяко момиченце, което си позволеше да говори така на Айез Седай, го чакаше цял месец търкане на подовете, дори да очаква да я издигнат в Айез Седай на следващия ден.
Елейн заговори бързо, надявайки се да предотврати собствения си крах. Нинив бе изписала на лицето си нещо, което спорел нея трябваше да е примиреност, но приличаше повече на непокорно цупене.
— Сигурна съм, че тя нямаше предвид нищо лошо, Айез Седай. Двете наистина много се стараем. Моля, простете ни. — Това, че включи и себе си, можеше да помогне, тъй като тя самата не беше направила нищо. Можеше също така да прати и двете да търкат подовете. Но поне накара Нинив да я погледне. И да размисли, явно, защото веднага заби поглед надолу, уж засрамена. Може пък и да беше. Кой знае? Елейн продължи припряно, все едно че Нинив се е извинила официално и извинението й е прието. — Знам, че всички вие желаете да прекарате колкото може по-дълго в Кулата, така че защо да чакаме повече? Бихте ли се опитали да си представите кабинета на Елайда, така, както го видяхте последния път? — В Салидар никога не наричаха Елайда Амирлин и по тази причина названието на кабинета на Амирлин в Кулата се бе променило. — Моля ви всички да се съсредоточите, за да пристигнем там заедно.
Не беше ясно дали десетте се раздвижиха, или Тел-айеран-риод се раздвижи около тях. От малкото, което Елейн знаеше, можеше да е и едното, и другото — Светът на сънищата бе нещо изключително гъвкаво. Допреди миг стояха насред улицата в Салидар, а в следващия се озоваха в просторно и пищно обзаведено помещение.
Всяка жена, използвала тази стая, бе оставяла белег от себе си в нея и Елайда не правеше изключение. Тежък, подобен на трон стол с надвисналия над гърба му Пламък на Тар Валон се възправяше зад масивна писалищна маса с врязани в нея три пресичащи се кръга. На масата нямаше нищо освен три кутии от лъскаво алтарско дърво. Върху мраморна стойка до стената бе поставена бяла ваза с рози. Рози по това време на годината и при този климат! Пълно разточителство с Единствената сила, за да бъдат отгледани. Елайда беше вършила същото като лична съветничка на майката на Елейн.
Над камината бе окачена картина, нарисувана по новата мода върху изпънато платно — двама мъже се сражаваха сред облаците. Лицето на единия мъж бе като огън, а другият беше Ранд. Елейн беше била във Фалме; картината не бе много далече от истината. Разкъсаното платно през лицето на Ранд, сякаш някой бе хвърлял нож по него, бе закърпено почти незабележимо. Явно Елайда държеше нещо непрекъснато да й напомня за съществуването на Преродения Дракон и също така очевидно беше, че не се чувства никак щастлива от това, че й се налага да го гледа.
— Ако ме извините — каза Леане, — трябва да проверя дали моите хора са получили писмата ми. — Всяка Аджа, с изключение на Бялата, разполагаше със своя мрежа от очи и уши, но тази на Леане беше рядка и може би уникална, защото като Пазителка тя беше изградила мрежа в самия Тар Валон. Веднага щом го изрече, тя изчезна.
— Не бива да обикаля тук сама — каза притеснена Шериам. — Нинив, отиди с нея.
Нинив дръпна здраво плитката си.
— Не мисля, че…
— Ти много често не мислиш, че — сряза я Миреле. — Веднъж поне изпълни това, което ти се каже и когато ти се каже, Посветена.
Нинив погледна кисело Елейн, кимна и изчезна. Елейн не изпита никакво съчувствие. Ако Нинив не беше дала воля на раздразнението си в Салидар, навярно щеше да е възможно да се обясни, че Леане може да е където си иска в града, че е почти невъзможно да бъде намерена и че е посещавала сама Тел-айеран-риод в продължение на седмици.
— Да видим сега какво можем да научим — каза Морврин, но преди някоя да успее да мръдне, зад писалищната маса се появи Елайда и ги изгледа гневно.
С непреклонно строго лице, по-скоро обаятелна, отколкото красива, с тъмна коса и очи, Елайда бе с кървавочервена рокля и с шала на Амирлинския трон на раменете си.
— Както съм Прорицала — заяви тя, — Бялата кула ще се обедини под мен. Под мен! — Тя рязко посочи към пода. — На колене и помолете за прошка за греховете си! — След което изчезна.
Елейн въздъхна тежко и се успокои като забеляза, че не е единствената.
— Прорицание? — Челото на Беонин се набръчка умислено. Не изглеждаше разтревожена, макар да имаше основания. Елайда наистина я спохождаше Прорицателството, макар и рядко. Когато Прорицателството обсебеше една жена и тя знаеше, че нещо ще се случи, то се случваше.