Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Защо толкова се тревожиш от това разследване?
— Тревожи ме Алекс. Тя и майка ми се скараха днес. Майка ми се е изпуснала пред нея и й е казала, че Селина е трябвало да се омъжи за онзи войник, защото е била бременна. Неприятна история.
Той плъзна ръка около кръста й. Стейси веднага го погали по бузата и притисна главата му към гърдите си.
— Аз я излъгах — призна тя.
Джуниър я погледна стреснато.
— Не й казах, че съм била в конюшнята в деня на убийството на Селина.
— Защо го направи?
— Не исках да започне да ми задава въпроси. Не ми хареса това, че ти създава неприятности, Джуниър.
— Алекс не е виновна за това. Вината не е нейна.
Това беше позната песен, която я накара да се изправи на нокти. Джуниър често казваше същото и за Селина. Независимо от това колко лошо се отнасяше тя към него, той никога не я нагруби, нито каза лоша дума за нея.
— Мразя дъщерята на Селина повече, отколкото мразех самата нея — прошепна Стейси.
Алкохолът и силната мексиканска трева бяха притъпили мисленето на Джуниър.
— Сега това е без значение. Добре ли ти е? — промърмори той, като пъхна ръката си под халата и докосна гърдите й. Влажният му език погали зърното й. — Винаги ти е харесвало да правя това.
— Все още ми харесва.
— Така ли? А това? И то ли ти харесва? — попита той, смучейки зърното й с устни. Пъхна ръката си между топлите й бедра.
Тя изстена от удоволствие.
— Ако не искаш, кажи — той се отдръпна леко встрани.
— Не — каза бързо тя, притискайки главата му към гърдите си. Стисна по-силно ръката му между бедрата си. — Наистина те желая. Моля те.
— Стейси, Стейси, нежните ти любовни ласки са точно това, от което имам нужда тази вечер. Винаги мога да разчитам на теб. Караш ме да се чувствам по-добре — вдигна главата си от гърдите й и я целуна страстно. — Помниш ли какво ме караше да се чувствам по-добре от всякога? — прошепна страстно с устни, долепени до нейните.
— Да — отговори тя и го погледна в очите.
Той се усмихна невинно като ангел. Когато я гледаше по този начин, не можеше да му откаже нищо. Нито когато бяха юноши, нито когато бяха женени, нито сега, никога.
Стейси Уолис Минтън, дъщерята на съдията, цялата облечена в дантели, веднага падна на колене пред него, бързо разкопча цепката на панталона му и жадно пое пениса му в устата си.
— Госпожице Гейдър? Госпожице Гейдър? Вътре ли сте?
Алекс спеше дълбоко. Събуди я почукването на вратата, която вече беше ремонтирана. Стана и констатира, че е заспала с дрехите върху завивките на леглото. Беше премръзнала от студ. Очите й бяха подути от плач.
— Какво искате? — каза тя, като повиши глас. — Отивайте си.
— Да не сте си изключила телефона, мадам?
— По дяволите! — бързо скочи от леглото. Дрехите й бяха измачкани и запретнати нагоре. Оправи ги, отиде до прозореца и дръпна завесите. Дежурният служител в мотела стоеше пред вратата й.
— Изключих телефона, за да не ме безпокоят — каза тя през стъклото.
Той надникна в стаята, явно радостен да види, че тя все още е жива.
— Съжалявам, че ви обезпокоих, но един мъж се опитваше да се свърже с вас. Дори ми се скара и каза, че не е възможно да говорите толкова дълго по телефона.
— Какъв мъж?
— Хапър или Харис, или нещо подобно — измърмори той като се консултира с едно листче, което носеше със себе си. Вдигна го към светлината, която идваше от вратата. — Не мога да разчета добре какво съм записал тук… почеркът ми не е много четлив.
— Харпър? Грег Харпър? — попита Алекс.
— Мисля, че е той. Да, мадам.
Алекс отвори вратата.
— Каза ли за какво ме търси?
— Разбира се. Каза да ви предам, че трябва да бъдете в Остин в десет часа утре сутринта на някакво заседание.
Алекс го погледна учудено.
— Може би не сте разбрал добре. В десет часа утре сутринта?
— Точно така каза. Много добре си спомням, защото записах ето тук — той й показа късчето хартия със съобщението, което беше написано с молив. — Този мъж се обажда много пъти днес следобед и се ядоса, че не може да се свърже с вас. Накрая ми каза, че излиза на вечеря и ме помоли да ви намеря в стаята и да ви предам лично това съобщение, което и правя. А сега, лека нощ.
— Почакайте!
— Вижте, длъжен съм да стоя на рецепцията.
— Каза ли какво е това заседание и защо е толкова неотложно?
— Не. Каза само, че трябва да бъдете там на всяка цена.
Той стоеше пред вратата и чакаше за бакшиш. Алекс му благодари и пъхна банкнота от един долар в ръката му. Той се затича към фоайето на мотела.
Замислена, Алекс затвори вратата и прочете съобщението още един път. Не проумяваше нищо. Не беше в стила на Грег да бъде толкова потаен, нито да уговаря срещи, които в действителност не можеха да се осъществят.